— Трудно е да се каже — отговори Марлоу, издухвай-ки кълбета дим от лулата си. — Все още е твърде рано, но едно е ясно — трябва да си отваряме очите на четири.
— Вероятно ще се наложи да нанесем промени в програмата — обади се Кингсли. — Смятахме, че Облакът ще достигне Слънцето в първите дни на юли, но ако движението продължи със същото забавяне, тогава всичко ще започне към края на юли или дори в началото на август. Сега вече не мога да бъда сигурен в нашите изчисления на температурата на Облака. Промените в скоростта ще изменят всичко.
— Доколкото разбирам, Облакът забавя движението си така, както една ракета намалява скоростта си — чрез изхвърляне на частици с голяма скорост в обратна посока — обади се Паркинсън.
— Горе-долу. Тъкмо обсъждахме възможните причини за явлението.
— И какво е вашето мнение?
— Нищо чудно Облакът да създава мощно магнитно поле. Регистрирани са вече сериозни смущения в магнитното поле на Земята. Може да са предизвикани и от Слънцето — най-обикновена магнитна буря. Но имам чувството, че смущенията се дължат по-скоро на влиянието на магнитното поле на Облака.
— Значи смятате, че нещата са свързани с магнетизма?
— Много вероятно. Съществуват процеси, причинени от взаимодействието на магнитните полета на Слънцето и Облака. Не е ясно какво точно става, но от всички обяснения това е най-малко невероятно.
Тримата мъже завиха зад ъгъла на сградата и пред тях се изпречи широкоплещест мъж, който, щом ги видя, докосна с пръст шапката си и поздрави.
— Добър ден, господа.
— Чудесно време, нали, Стодард? Как върви градината?
— Наистина, сър, чудесно време. Доматите започнаха да зреят. Никога досега не са узрявали толкова рано.
Разделиха се със Стодард и Кингсли се обади:
— Честно казано, ако имах възможност да сменя мястото си с този приятел в следващите три месеца, не бих се колебал нито миг. Какво щастие е грижите ти да са свеждат до зреенето на доматите.
През останалите дни на юни и през целия юли температурите на Земята продължаваха да се повишават. На Британските острови горещините достигнаха 30°—32°. Хората страдаха от необичайната жега, но сериозни причини за тревога нямаше.
Списъкът на жертвите в Съединените щати не бе голям главно благодарение на климатичните инсталации, монтирани през предишните няколко години и месеци. Температурите обаче приближаваха смъртоносната граница и се налагаше хората да не напускат домовете си по цели седмици. Тук-там климатичните инсталации се повреждаха и тогава хората умираха.
Отчайващо бе положението в района на тропиците — 7 943 вида растения и животни вече бяха унищожени напълно. Хората оцеляваха единствено благодарение на пещерите и землянките, които успяваха да изкопаят. Нищо не можеше да се направи, за да се намали температурата на знойния въздух. Количеството на загиналите през този период остана неизвестно. Знаеше се само, че са повече от седем милиона души. И ако не бяха някои благоприятни обстоятелства, това число щеше да бъде значително по-голямо.
Най-накрая настъпи момент, когато и повърхностният слой на морската вода започва да се нагрява, разбира се, не така бързо, както въздуха, но достатъчно, за да се получи застрашително увеличаване на влажността. Именно повишената влажност стана причина за трагедията, за която току-що стана дума. Милиони земни жители между Кайро и нос Добра Надежда бяха подложени на въздействието на все по-горещия и все по влажен въздух. Преустанови се всякакво движение на хора от място на място. Земните жители не можеха да сторят нищо друго, освен да лежат и да дишат тежко като кучета в зноен ден.
Към средата на четвъртата седмица на юли условията на тропиците станаха така непоносими, че всеки миг животът там можеше да спре. Най-неочаквано над цялото земно кълбо започнаха да се трупат дъждовни облаци. В продължение на три дена небосводът над цялата планета бе плътно обгърнат от дебел слой облаци и Земята заприлича на Венера. Това естествено доведе до слабо спадане на температурата, защото облаците отразяваха слънчевите лъчи обратно към космоса. Не може да се каже обаче, че този факт облекчи значително климатичните условия. Навсякъде, дори в далечните северни области на Исландия, заваляха топли дъждове. Увеличи се неимоверно много броят на насекомите, за чието развитие, за разлика от хората и останалите бозайници, горещината и влагата бяха благоприятни.
Растенията избуяха до невиждани размери. Пустините разцъфтяха така, както никой смъртен не бе допускал. И сякаш по някаква ирония на съдбата човечеството не можеше да извлече никаква полза от това плодородие. В почвата не бе засято нищо.