Гарвана ни забеляза, когато бяхме на десетина метра от тях. Погледна оръжията ми. Лицето му замръзна. В ръката му блесна нож. Започна да си чисти ноктите.
Препънах се, толкова стреснат бях. Той изпълняваше този фокус с ножа само когато бе под напрежение. Защо с мен? Не бях негов враг. Пъхнах лъка и стрелата под лявата си мишница и поздравих Глезанка. Тя се усмихна широко и бързо ме прегърна. Тя нямаше нищо против мен. Попита ме дали може да разгледа лъка. Позволих й да го гледа, но не и да го докосне. Просто не можех.
Гарвана беше неспокоен като човек, седнал върху мравуняк.
— Какво, по дяволите, те яде отвътре? — поисках да зная. — Държиш се, като че всички страдаме от, чума!
Поведението му ми причиняваше болка. Бяхме преживели немалко заедно, ние с Гарвана. Нямаше причини да се обръща против мен. Устата му се превърна в тънка черта. Той задълба под ноктите си така, че се изплаших да не се разкървави.
— Е? — промърморих.
— Не ме притискай, Знахар!
С дясната си ръка почесах гърба на Глезанка, когато тя се притисна към мен. С лявата стиснах лъка. Кокалчетата ми добиха цвета на стар лед. Бях готов да го ударя. Без кинжала щях да имам шанс. Той беше здраво копеле, но и аз съм се калявал с години.
Глезанка сякаш не забелязваше напрежението помежду ни. Гоблин пристъпи между нас. Погледна Гарвана, позата му бе не по-малко напрегната от моята.
— Имаш голям проблем, Гарван. Мисля, че е най-добре да го обсъдим с Капитана.
Гарвана се смая. Осъзна, макар и за миг, че си създава врагове. Ужасно трудно е да ядосаш Гоблин. Наистина да го вбесиш, не като при, игричките с Едноокия.
Нещо угасна в очите на Гарвана. Той посочи лъка ми и ме обвини:
— Той е любовник на Господарката.
Бях по-скоро озадачен, отколкото ядосан.
— Не е вярно! — възразих. — Но какво, ако наистина съм спал с нея?
Той се разшава неспокойно. Погледът му непрестанно прескачаше към Глезанка, която се притискаше към мен. Искаше тя да се отдалечи оттук, но не можеше да изрази желанието си смислено.
— Първо постоянно се влачиш с Ловеца на души. Сега с Господарката. Какви ги вършиш, Знахар? На кого ни продаваш?
— Какво?!
Само присъствието на Глезанка ме спря да не го нападна.
— Стига толкова! — заяви Гоблин. Гласът му бе твърд, без следа от свойственото му писукане. — По-висшестоящ от вас съм. И ще се възползвам от ранга си. Веднага! Точно тук! Отиваме при Капитана и ще обсъдим всичко. В противен случай ще оттеглим гласуването си за приема ти в Черния отряд, Гарван. Знахаря е прав. Напоследък се държиш като истински задник. Такива не ни трябват. Имаме си достатъчно проблеми и без друго! — и посочи с пръст Бунта, който отвърна с тромпети.
Не отидохме на съвет при Капитана.
Беше очевидно, че начело е нов главнокомандващ. Вражеските дивизии тръгнаха напред с бавна маршова стъпка. Щитовете им бяха подредени в правилна костенуркова формация12, и отбиваха повечето ни стрели. Шепота бързо се ориентира и съсредоточи огъня на гвардейците само върху едно каре, като накара стрелците да изчакат по-тежките оръжия да разчупят костенурките. Ефикасно, но не достатъчно.
Обсадните кули и рампите се понесоха напред с цялата бързина, с която хората успяваха да ги теглят. Гвардейците сториха всичко възможно, но успяха да разрушат само няколко. Шепота бе изправена пред дилема. Трябваше да избира между мишените. Реши да се съсредоточи в разбиването на костенурките.
Този път кулите успяха да се приближат повече. Стрелците на бунта вече поразяваха целите си. Това означаваше, че са влезли в обсега на нашите стрелци, които бяха обучени много по-добре.
Врагът прекоси третия ров и се сблъска с масиран обстрел и от двете нива. Едва когато стигнаха до подпорната стена, формациите се разделиха и се устремиха към слабите места. Успяха да постигнат известен успех. Но тогава атакуваха едновременно от всички страни. Рампите им се бавеха все още. Хора със стълби се юрнаха напред.
Покорените не пестяха сили. Хвърлиха в боя всичко, на което бяха способни. Магьосниците на Бунта се сражаваха с тях през целия път и въпреки щетите, които понасяха, в общи линии успяха да ги неутрализират. Шепота не участваше в това. Беше прекалено заета.
Господарката и спътниците й пристигнаха. Призоваха ме отново. Качих се на седлото на коня си и застанах до владетелката, положил лъка в скута си. Враговете продължаваха да прииждат. От време на време поглеждах Господарката. Тя остана ледената кралица. Лицето й беше напълно безизразно.
12
Типичен строй за римската армия, използван при обстрел. Войниците са строени в каре и щитовете им се припокриват така, че стрелите на врага да се плъзгат по образуваната „коруба“. — Б.пр.