Выбрать главу

Прииска ми се Гарвана да е тук. Присъствието му изчервяваше Едноокия твърде много, за да мами. Но нашият брат беше на „продоволствен патрул“, както наричахме едноседмичните пътешествия до Веслоград за покупка на припаси. Тръпката го заместваше на масата. Впрочем, той е интендантът на Отряда и по принцип той ходи на продоволствен патрул. Изкръшка от този заради стомашни проблеми.

— Май всичко е гавра — казах, вгледан в безнадеждната си ръка.

Два чифта — седмици и осмици — и деветка в комплект с втория, но нищо чисто. Почти всичко, което можех да използвам, беше в купа с изчистени карти. Теглих. Извадих късмет с още една деветка и използвах шанса си. Свалих картите, хвърлих една седмица и се примолих горещо. Само молитва можеше да ми помогне.

Едноокия пренебрегна седмицата ми и тегли.

— Проклятие! — затрупа плода на усилията ми с шестица. На Гоблин каза: — Настъпи мигът на истината! Ще пробваш ли, Тръпка? — и додаде: — Тези от Защитника са луди. Никога не съм се сблъсквал с такива като тях.

Вече месец бяхме в крепостта. Беше малко големичка, но аз я харесвах.

— Може и да ми допаднат — отбелязах. — Стига да се научат да харесват мен… — до този момент бяхме отбили четири контраатаки. — Давай смело, Гоблин. Знаеш, че си ни притиснал с Брестака.

Тръпката зачовърка ъгълчето на картата с нокътя на палеца, като се взираше в Гоблин. Накрая каза:

— Имат си своя бунтовническа митология, нали знаете. Пророци и фалшиви пророци. Пророчески сънища. Съобщения от боговете. Дори разпространяват пророчество, че някакво дете в района било преродената Бяла роза.

— Ако е вярно, защо хлапето не ни нападне? — поинтересува се Брестака.

— Още не са го намерили… Момченцето, де. Или момиченцето. Цяла армия обикаля околностите да го търси.

Гоблин се притесни. Тегли, изломоти нещо, изчисти поп. След него Брестака изчисти още един. Тръпката погледна Гоблин, усмихна се дяволито и тегли карта. Без да си направи труда да я погледне, хвърли петица върху шестицата, която Едноокия бе метнал върху моята.

— Петица? — изврещя Гоблин. — Ти си държал петица? Не ти вярвам! Той имал петица!… — и запрати асото си на масата. — Проклета петица!

— Кротко, кротко! — обади се Брестака. — Нали ти си човекът, дето винаги разправя на Едноокия да мирне, помниш ли?

— Той е блъфирал с проклетата петица?

Тръпката продължи да се усмихва самодоволно, докато събираше печалбата си. Беше горд от себе си. Чудесен блъф. Бях готов да се обзаложа, че и той самият е държал асо.

— Разбъркай ги! — Едноокия бутна картите към Гоблин.

— О, не! Той държеше петица, аз ли трябва да бъркам?

— Твой ред е! Затваряй си устата и действай.

— Откъде си чул тази история за прераждането? — попитах Тръпката.

— От Жилото.

Жилото беше спасеният от Гарвана старец. Тръпката беше преодолял съпротивата му. Двамата започваха да се сближават. Момиченцето получи името Глезанка. Явно много харесваше Гарвана. Следваше го навсякъде и от време на време влудяваше нас, останалите. Бях доволен, че точно сега той е в града. Глезанка нямаше да ни се пречка из краката до завръщането му.

Гоблин раздаде картите. Проверих моите. Първоначалната ръка беше толкова лоша, че не ставаше и за подлога. Проклело близка до една от знаменитите „пикани висини“ на Брестака, с други думи — няма две еднакви карти. Гоблин огледа своите. Опули се. Удари ги в масата с лицето нагоре.

— Тонк4, проклет тонк. Петдесет!

Беше си раздал пет царски карти — автоматична победа, която изискваше двойна миза.

— Единственият начин да спечели беше да си ги раздаде сам — подхвърли Едноокия.

— Ти не печелиш дори когато си раздаваш, гнида такава! — изръмжа Гоблин.

Брестака започна да разбърква тестето.

Следващият тур продължи доста. Между ръцете Тръпката ни разправяше откъси от легендата за прераждането на Бялата роза.

Глезанка мина покрай нас. Кръглото й луничаво лице беше безизразно, погледът — стъклен. Опитах се да си я представя в ролята на Бялата роза. Не успях. Не й пасваше.

Тръпката раздаде. Брестака се опита да цака ниско с осемнайсет точки. Едноокия го изгори. Имаше седемнайсет след тегленето. Аз събрах картите и ги разбърках.

вернуться

4

Тонк се наричат и варианти на покер, и варианти на белот, ако се съди по описваните от автора правила, става въпрос за някаква комбинация на основа и на двете игри, а „тонк“ съответства на кент флош. — Б.пр.