— Да, сър. След като изгорихме фермата и стопанските сгради. Грапата добре прикрива следите си.
Капитана се загледа в потъмнелите от пушек греди над главата си. Само шумоленето на картите на Едноокия нарушаваше тишината. Накрая сведе очи.
— Тогава, мили мои, защо вие с Мълчаливия се хилите като клоуни на панаир?
— Те горди се завърнаха у дома с празни ръце — промърмори Едноокия.
Брестака се ухили още по-широко:
— Да, ама не са празни.
Мълчаливия бръкна под мръсната си риза и извади малката кожена кесийка, която винаги висеше на връв на врата му. Неговата торбичка с фокуси. Беше пълна с най-невъобразими съставки като стрити уши от прилеп или еликсир за кошмари. Този път извади сгънато листче хартия. Разгъна го полека, като хвърляше драматични погледи към другите двама магьосници. Дори Капитана стана от мястото си и се наведе над масата.
— Ето! — обяви Брестака.
— Това е само някакъв кичур!
Поклащащи се глави. Ръмжащи гърла. Някой подложи на съмнение връзката на Брестака с реалността. Но Едноокия и Гоблин бяха ококорили общо три очи. Едноокия изчурулика нещо нечленоразделно. Гоблин изписка няколко пъти, но пък той винаги си писука.
— Наистина ли е негова? — успя да изрече накрая той. — Ама, вярно, негова ли е?
Брестака и Мълчаливия излъчваха самодоволството на изключително преуспели конквистадори.
— Абсодяволютно! — заяви Брестака. — Точно от върха на темето му. Бяхме хванали стареца за топките и го знаехме. Толкова бързаше да се изниже оттам, че си удари канчето в касата на вратата. Видях го с очите си, както и Мълчаливия. Остави си перушината на една треска. Уха, само как препуска този дядка!
И Гоблин, направо танцуващ от възбуда, обяви с една октава над обичайното си скърцане на ръждиви вериги:
— Господа, спипахме го! Все едно вече виси на месарската кука. При това — най-голямата! Какво мислиш по въпроса, ти, дребен нещастен грозник? — изскимтя той към Едноокия.
Ято миниатюрни светулки се изляха от ноздрите на Едноокия. Като отлично обучени войници, те образуваха формация, в която се четеше надписът „Гоблин е педал“. Малките им крилца избръмчаха думите, за да не останат в неведение дори неграмотните.
Няма нищо свято за този гадник. Гоблин категорично е хетеросексуален. Едноокия просто подемаше поредната си закачка.
Гоблин направи рязко движение. Голяма замъглена фигура — напомняше Ловеца на души, но беше достатъчно едра да помете гредите на тавана — се приведе и посочи Едноокия обвинително. Призрачен глас прошепна:
— Ти си сменил резбата, мръснико!
Едноокия изсумтя, поклати глава, пак я поклати, пак изсумтя. Очите му се изцъклиха. Гоблин се изкиска, овладя се, пак се изкиска. Мина встрани и изтанцува победоносна джига5 пред огнището.
По-малко проницателните ни братя изсумтяха. Няколко косъма! С тях и с две сребърни монети може да се повъргаляш с местните курви.
— Господа! — разбра ги Капитана.
Оптическото представление спря. Началникът ни огледа магьосниците си. Размишляваше. Закрачи из залата. Кимна в отговор на собствените си мисли. Накрая попита:
— Едноок, достатъчни ли са?
Едноокия се закиска — изненадващо басов звук за такъв дребосък.
— Един косъм, сър, или едно парченце нокът, е повече от достатъчно. Сър, спипахме го.
Гоблин продължаваше налудничавия си танц. Мълчаливия се усмихваше. Откачени лунатици, всичките до един!
Капитана се позамисли още малко.
— Не можем да се справим с това сами — той обиколи залата. Стъпките Му натежаваха. — Ще трябва да извикаме някой от Покорените.
Един от Покорените. Естествено. Нашите трима магьосници са най-ценните ни ресурси. Трябва да ги защитаваме. Но… Лъхна мраз и ни вкамени като статуи. Един от тъмните последователи на Господарката… Един от онези мрачни господа тук? Не…
— Не Хромия. Той и без друго ни е сърдит.
— От Променливия ме побиват тръпки.
— Нощната сянка е най-лош.
— Че откъде знаеш, по дяволите? Никога не си го виждал! — разнесоха се възгласи.
— Ще се справим и сами, Капитане — отбеляза Едноокия.
— Да бе, та братовчедите На Грапата да налетят върху вас като мухи на конски задник.
— Ловеца на души — предложи Лейтенанта. — Той ни е господар, повече или по-малко.