Капитана дойде — озадачен, влачен, от целеустремената Глезанка.
— А! Ясно. Осъществил е контакт — той огледа Гоблин. — Каза ли нещо? Не? Събуди го, Едноок!
Едноокия се опита да възрази, размисли и разтърси внимателно Гоблин. Магьосникът се събуждаше бавно. Сънят му бе дълбок като транс.
— Лошо ли беше? — попита Капитана. Обясних. Той изсумтя и обяви: — Каруцата е на път. Един от вас да се заеме с опаковането.
Започнах да подреждам купчините си.
— Един от вас означава Гарвана, Знахар! Ти стой тук. Гоблин не изглежда добре.
И не беше. Пак беше пребледнял. Дишането му ставаше плитко и ускорено, и накъсано.
— Удари му един шамар, Едноок! — наредих. — Той май си мисли, че още е там!
Шамарът свърши работа. Гоблин отвори очи, в които се четеше бездънна паника. Позна Едноокия, потръпна, пое си дълбоко дъх и изписука:
— Ама пак тук ли съм се върнал? След всичко, което… — но фалшивата нотка във възраженията му не можеше да се сбърка. Облекчението му бе достатъчно искрено, че да проличи под преструвката.
— Той е добре — обявих. — Щом вече се зъби…
Капитана приклекна до него. Не попита нищо. Гоблин щеше да проговори, когато е готов. След няколко минути той дойде на себе си и обясни:
— Ловеца на души нареди да си обираме крушите. Веднага. Ще ни пресрещне по пътя към Мъжеград.
— Това ли е всичко?
Всяка новина си има край, но Капитана непрекъснато се надява за продължение. Играта май не си струва усилията, като се замислиш през какво минава магьосникът.
Втренчих се в Гоблин. Изкушението беше страхотно. Той отвърна на погледа ми.
— По-късно, Знахар! Дай ми време да подредя мислите си.
Кимнах и предложих:
— Малко билков чай ще те освести за нула време.
— О, не! Няма да ме наливаш с мишата пикня на Едноокия!
— Не с неговата. С моята!
Отмерих достатъчно за една силна доза, дадох я на Едноокия, затворих чантата си и се върнах към документите точно когато каруцата заскърца отвън.
Докато изнасях първия наръч, забелязах, че хората на тренировъчната площадка са заети с раздаване на coup de grace7. Капитана не губеше време. Искаше да увеличи възможно повече разстоянието между себе си и лагера преди завръщането на Шепота.
Не мога да го обвинявам. Репутацията й е доста зловеща.
Успях да се посветя на увитите с кожа пакети едва след като потеглихме на път. Седнах до коларя и отворих първия, като полагах безнадеждни усилия да не обръщам внимание на буйните подскоци на возилото.
Прегледах съдържанието му. След втория прочит започнах да се притеснявам все повече и повече.
Истинска дилема. Дали да кажа на Капитана какво съм научил? Или на Едноокия, или на Гарвана? Всеки от тях щеше да прояви интерес. Или да спестя всичко за Ловеца на души? Той със сигурност щеше да предпочете този вариант. Чудех се дали информацията влиза в рамките на задълженията ми към Отряда или излиза извън тях?
Нуждаех се от съвет.
Скочих от каруцата и оставих колоната да се точи напред, докато се изравних с Мълчаливия. Той дежуреше в средата на строя. Едноокия беше отпред, а Гоблин — в ариергарда. Всеки от тях струваше колкото батальон в атака.
Мълчаливия ме изгледа от гърба на грамадния черен кон, който язди, когато е в зловещо настроение. Намръщи се. От нашите магьосници той е най-близо до определението за зъл, макар че — като мнозина от нас — това е по-скоро външна поза, отколкото вътрешна същност.
— Имам проблем — започнах. — Голям. И ти си най-подходящият човек да ми помогне — огледах се. — Не искам никой друг да научи за него.
Мълчаливия кимна. Направи сложен, плавен жест — твърде бърз, за да го проследя. Внезапно престанах да чувам каквото и да е от пет крачки разстояние. Човек с изненада открива колко звуци не забелязва, докато не изчезнат. Разказах на Мълчаливия какво ми е попаднало.
Той трудно се стряска. Виждал е и е чувал всичко. Но този път изглеждаше наистина поразен. За миг дори ми се стори, че се кани да продума.
— Да съобщя ли на Ловеца на души?
Енергично кимване.
Добре. Потвърди мнението ми. Новината не беше лъжица за устата на братството щеше да ни изяде, ако я запазим само за себе си.
— Ами Капитана? Едноокия? Някой от другите?
Той поклати глава, по-бавно и по-нерешително. Съветът му беше да си мълча. С няколко въпроса и интуицията, която човек развива при продължителни контакти, го разбрах — Мълчаливия смяташе, че Ловеца на души ще разпространи вестта сред онези, които трябва да я научат.