Тъпана ни очакваше в наетата междувременно лодка. Отбелязах:
— Колко прибра от сделката? Това корито изглежда така, все едно ще потъне, преди да стигне острова.
— Нито грош, Знахар — усетих разочарованието в гласа му. Той и брат му бяха големи крадльовци и черноборсаджии. — Нито грош! Работата е по-сериозна, отколкото предполагаш. Собственикът й е контрабандист.
— Склонен съм да ти повярвам. Ти сигурно знаеш най-добре…
При все това колебливо прекрачих борда. Той се намръщи.
Неписано правило — да се преструваме, че Тъпана и Едноокия не са сребролюбци.
Тръгвахме по море, за да сключим споразумение. Тъпана имаше картбланш от Капитана. Ние с Лейтенанта го придружавахме, за да го настъпваме, ако се отнесе нанякъде. Мълчаливия и половин дузина войници ни съпровождаха демонстративно.
От Острова ни прогони митническа лодка. Изчезнахме, преди да пресече пътя ни. Приведох се и надникнах под гика1. Черният Кораб растеше пред очите ни.
— Проклетникът прилича на плаващ остров!
— Огромен е — изръмжа Лейтенанта. — С такива размери няма да издържи при буря.
— Че защо? Откъде знаеш? — дори изплашен, пак изпитвах любопитство към братята си.
— Плавал съм като юнга на младини. Изучих корабите…
Тонът му не насърчаваше допълнителен разпит. Повечето от нашите предпочитат да запазят в тайна миналото си. Съвсем предвидимо за сбирщина негодяи, събрани от сегашните си и минали изяви в стил „ние срещу целия свят“.
— Не е толкова голям, ако владееш тавматургичното2 изкуство за спояването му — противопостави се Тъпана, който трепереше и потупваше тамтамчето си в нервен ритъм. И двамата братя мразеха водата.
Така значи. Загадъчен северен заклинател. Кораб, черен като подземията на ада. Нервите ми започнаха да се обтягат. Екипажът му спусна трап. Лейтенанта пръв стъпи на борда. Изглеждаше впечатлен.
Не съм специалист, но корабът се стори чистичък и моряците — дисциплинирани. Един младши офицер подбра Тъпана, Мълчаливия и моя милост и ни помоли да го последваме. Безмълвно ни поведе надолу по стълбите и по разни коридори към кърмата.
В каюта, достойна за източен владетел, ни очакваше северният емисар, подвил крака сред дебели възглавници. Беше облегнат на отворения люк на ахтерщевена3 на кораба. Аз зинах. Тъпана пламна от алчност. Легатът се разсмя, виждайки израженията ни.
Смехът му ни хвърли в шок. Писклив кикот, подходящ по-скоро за петнайсетгодишна повлекана от пивница, а не за човек, по-властен от всеки крал.
— Извинете ме — рече, като изискано сложи длан пред черния шлем — където беше устата му — и допълни: — Седнете.
Опулих се против волята си. Мъжът произнасяше всяка дума ясно, но с различен глас. Да не би в шлема да се беше събрала цяла тълпа?
Тъпана зина да си поеме въздух. Мълчаливия, мълчалив по природа, само седна. Последвах примера му и се постарах да не проявявам прекомерна наглост с изплашения си, любопитен, втренчен поглед.
Този ден Тъпана не беше в най-добрата си дипломатическа форма и изтърси:
— Синдика няма да изтрае дълго. Искаме да сключим споразумение…
Мълчаливия го сръга. Аз промърморих:
— Това ли е юначният принц на крадците? Нашият човек с железни нерви?
— Ти ли си лечителя? — изкиска се легатът. — Знахаря? Бъдете снизходителни към него. Той ме познава!
Студен, студен страх ме обви с тъмните си криле. По слепоочията ми изби пот, която не бе предизвикана от жегата. Свеж морски бриз лъхаше през отворения люк на щевена; полъх, за какъвто хората в Берил бяха готови да убиват.
— Няма причина да се боите от мен. Бях пратен да предложа съюз, който да облагодетелства както Берил, тъй и моя народ. Все още съм убеден, че споразумение може да се постигне — но не с настоящия автократ. Изправени сте пред проблем, който изисква същото разрешение като моя, но подписаният между вас договор ви слага примката на врата.
— Той знае всичко. Няма смисъл да говорим — Изхърка Тъпана.
Потупа барабана си, но фетишът не му помогна изобщо. Той направо се давеше.
— Синдика не е неуязвим — отбеляза легатът. — Дори и пазен от вас…
Все едно голяма черна котка беше отхапала езика на Тъпана. Пратеникът ме погледна. Свих рамене.
— Да предположим, че Синдика предаде Богу дух, докато вие защитавате Бастиона от метежници? — подхвърли чернодрешковецът.
1
Гик — напречната греда, на която се закрепва и опъва платното, при лодките и яхтите се върти свободно спрямо главната мачта. — Б.пр.
3
Ахтерщевен — дебела отвесна греда, основа на кърмата на кораб, съединена с кила. — Б.пр.