– Кой знае какви гадости ядат там – коментираше, когато посмеех да изведа на дневен ред въпроса за живота ни в Цюрих (много от забележките на госпожа А. се отнасяха за храната – започваха или свършваха с нея, а храненията представляваха кулминацията на дните ѝ).
Сигурен съм, че с Нора бяха обсъдили в подробности преместването и вече го бяха зачеркнали като възможност, но се задоволяваха да ми го внушат с чисто женска лукавост. Нора често проявява подобна решителност, състояща се от твърдо и любезно противопоставяне, по въпроси, засягащи двама ни: налага волята си парче по парче. С присъствие на духа не много различно от това, с което обзавеждаше чуждите къщи, подреди и моя живот, който преди нея беше оскъден и в безпорядък.
Двете изчакаха да усвоя решението им, след което ме удостоиха с благоволението да го формализирам. Една сутрин написах имейл от няколко реда, в който обяснявах, че поради усложнения в бременността на жена ми съм принуден да се откажа от стипендията. Ръководителят ми се възмути от подобно отстъпничество:
– Научните открития не обичат удобния живот, нито пък неудобните съпруги – заяви.
В действителност се радваше на отказа ми, тъй като никой друг нямаше да поеме бързо работата, която вършех за него (развитието на десетки диаграми на Фейнман и заместването в курса по теория на групите, и преписването на чисто на черновите със записките му, и числовите симулации, които трябваше да задам вечерта и да контролирам през нощта... всичко, което му помагаше да се рови в интернет през повечето време и само в редки случаи да се изявява на дъската в офиса си, като ми показва как алгебрата се лее от тебешира в ръката му без задръжки, в цялата ѝ безсрамна красота).
В онази вечер все пак, докато слизах по стълбите на най-модерното крило на института, изпитах и аз неочаквано облекчение, дори чувство на героизъм, че бях отхвърлил амбициите си в полза на спокойствието на Нора. Моите колеги емиг ранти щяха да се сдобият с ширнал се път към академичната слава и с просторни офиси в сгради от стъкло и метал, но щяха да живеят далече, далече не само от тук, но и от всяко друго място. Щяха да срещнат и да се оженят за чужденки, „удобни съп руги“, повечето принадлежащи на северния фототип, с които да говорят на трети междинен език, френски или английски, като дипломати. А аз? А аз пък имах Нора, която разбираше всяка тънкост в изреченията, които произнасях, и всеки скрит смисъл в онези, които избирах да не произнасям. Можех ли да се стремя към нещо повече от това? Да си представя, че ще го подложа на риск заради една стипендия, колкото и престижна да беше? Целият прогрес във физиката от самото ѝ начало, хелиоцентризмът и законът за всемирната гравитация, обединените перфектни уравнения на Максуел и константата на Планк, частната и общата относителност, многомерните струни, усукани около самите себе си, и най-далечните пулсари: цялата слава от тези открития, взети заедно, нямаше да бъде достатъчна, за да ми върне усещането за пълнота. Съзнавах, че чувственият екстаз е предназначен да трае определено време (константата на Планк не, тя щеше да остане завинаги), и имах достатъчно опит от връзки с жени, за да знам, че би могъл да се трансформира със същата скорост в своята пълна противоположност, но поне за тази вечер можех да се вкопча в него. На връщане към къщи минах по най-прекия път и купих от рибарницата пържени морски дарове, достатъчни да нахранят четирима. Цюрих никога повече не беше споменат.
А сега сме на началната позиция. Отново спекулирам с европейските дестинации, които биха примирили моите професионални нужди с очакванията на Нора и в които съществува поне едно начално италианско училище за Емануеле. Дърам, Майнц, Упсала, Фрайбург: никой не задоволява всички критерии наведнъж, затова ги зачертавам един по един. Когато списъкът свършва, се премествам върху друг: този с имената на колегите, с които ще си оспорвам следващото финансиране за изследователска дейност. Проследявам в интернет последните публикации на всеки един и броя използваните цитати в тях, вкарвам данните в една програма и пресмятам точките, за да ги сравня с моите. Имам основание – някой и друг показател в моя полза, при положение че оценяването е коректно и не подлежи на ходатайства от департамента – да мис ля, че мога да мина на следващия кръг.
И дори да стане така, след няколко години пак ще изпадна в несигурност, и после пак, докато съдбата не се намеси благоприятно (точен брой последователни счупвания на таза на петия етаж на Факултета по физика) или докато, по-вероятно, не се реша да се отърся от романтичната мечта, за да се отдам на конкретиката. Има свободни работни места в областта на финансите, на софтуера, на консултантската дейност: физиците умеят да боравят с големи количества информация, приспособими са и най-вече не се оплакват – така се говори.