За няколко месеца от католическата вяра на Емануеле не остана и следа.
Наблюдавах го по време на погребението на госпожа А.: не успяваше да следва дори Отче наш, липсваха му някои думи и със задъхване подхващаше отделни откъси, като се озърташе в опит да чуе от другите. За момента Исус се нареди сред многото истории, които са му били разказвани.
За влошеното състояние на госпожа А. разбираме от телефонно обаждане. Една вечер Нора ѝ звъни. За толкова години Бабет нито веднъж не набра нашия номер, подозирам, че винаги е плащала само началната такса на телефонната сметка и нито цент повече. На Нора ѝ е трудно да разбере какво казва, защото кашлицата я прекъсва постоянно. Първо отишла при лекуващия лекар, който ѝ предписал инхалации с кортизон, но не помогнали. Така загубила петнайсет ценни дни. Когато се върнала, той я препратил по спешност при колега пулмолог, който назначил първо рентгенова снимка и после, когато видял резултата, и скенер с контрастно вещество.
– Скенер? – пита Нора панически, привличайки и моето внимание.
Да, скенер, обаче резултатът още не е пристигнал. С рентгеновата снимка пък минала по обрат ния път: след пулмолога, който ѝ показал едно петно отдясно – „може да е огнище, начало на бронхопневмония или съсирек, засега нека го наричаме сянка“ – се върнала при лекуващия лекар, единствения, който винаги се изразява ясно, и така направил и този път. Докторът държал снимката пред очите си дълго време, като я разглеждал на светлината на прозореца. После ѝ я върнал, разтъркал клепачи с длани и просто изрекъл: „Желая ви късмет“.
При тези думи госпожа А. избухва в силен плач. Скенер или не, разбрала е. Докато Нора с разширени и плувнали очи прави с пръсти едно Р, главно „р“ за Рак, и оформя другите букви с устни, а после доближава показалец до гърдите си, госпожа А., задавена от кашлица и хълцане, ломоти нещо за една птица, която дошла при нея в края на лятото и ѝ донесла скръбната вест.
Гостилничарката
Скоро диагнозата е поставена. За госпожа А. не е изненада, нито пък вече за нас, но си е разтърсващо. Туморът на белите дробове е най-често отъж дествяван, за разлика от всички други видове, с определен начин на живот, с вредни пороци, с някаква вина. Госпожа А. никога не е пушила цигари в живота си, дори когато, като момиче, помагала на баща си в магазинчето за цигари – ако най-нетърпеливите клиенти запалвали цигара още докато са в магазина, тя отваряла широко задната врата, за да изгони пушека; в семейството ѝ няма особена повторяемост на онкологични заболявания – една пралеля имала на гърлото и един втори братовчед на панкреаса – а собствената ѝ клинична картина се свежда до артрит и обичайните прекарани детски болести. Хранила се е здравословно; всеки път когато е било възможно, е консумирала зеленчуци от собствената си градина, дишала е чист въздух и не се е отклонявала от този начин на живот нито на сантиметър, никога. А пък...
Допитвам се до приятел лекар, като му предавам, каквото съм успял да разбера от хистологичното изследване, което госпожа А. ми прочита, като изопачава всички термини (ще продължи да го прави до края, непроницаемият научен жаргон е подигравка с нейната интелигентност, макар че през последните месеци ще проговори с онази надутост на човек, усвоил сложната медицинска терминология на вътрешните болести, защото се е сближил с нея). Различавам „карцином“ и „не на малки клетки“ и „четвърти стадий“ и това е достатъчно за моя приятел, за да изпъшка тежко и после да каже:
– Ще стане бързо. Тези тумори действат с невероятна точност.
Във водовъртежа на последвалите телефонни обаждания – сега ѝ звъним всяка вечер, за да ни държи в течение – най-често повтаряното от нея изречение е: „Не мога да разбера“. Иска ми се да ѝ отговоря, че няма много за разбиране, че така стоят нещата и толкова, туморът ѝ е част от статистика, може би на опашката от гледна точка на функция на разпределението на Гаус, но така или иначе, част от естествения ред, обаче запазвам реализма за себе си, позволявам си да го проявявам само пред Нора, която се пита защо по същия отнесен начин. Що се отнася до моята ясна преценка, тя е само украсена форма на цинизъм, една от чертите ми, които най-много я дразнят, остатък от младежката ми заядливост, с който още не е успяла да се справи. Спираме да говорим по темата.