— Какво искате да кажете?
— Къде мислите, че се намира в момента формулата, умни ми сътруднико? — попита Поаро.
— Как бих могъл да зная?
Поаро погледна Хейстингс за миг, сякаш за да му даде време да размисли по въпроса. После окуражително добави:
— Помислете, приятелю. Подредете фактите. Бъдете методичен. Бъдете последователен. В това се крие тайната на успеха — когато Хейстингс само поклати озадачено глава, детективът се опита да му подхвърли някаква идея. — Има само едно място, където може да бъде тя — каза му Поаро.
— И къде е това място, за Бога? — попита Хейстингс, а в гласа му се долавяше неприкрито раздразнение.
— В тази стая, разбира се — обяви Поаро и на лицето му се появи тържествуващата усмивка на Чешърския котарак6.
— Как така, да му се не види?
— Ето така, Хейстингс, просто съпоставете фактите. Знаем от добрия стар Тредуел, че сър Клод е взел някои предпазни мерки формулата да не бъде изнасяна от тази стая. После поднася малката си изненадка и съобщава за нашето скорошно пристигане, следователно е абсолютно сигурно, че формулата е била все още в крадеца. И как трябва да постъпи той? Няма да рискува тя да бъде намерена в него, когато пристигна аз. Може значи да направи две неща. Може да я върне, както е предложил сър Клод или пък да я мушне някъде под прикритието на едноминутната тъмнина. След като не е направил първото, значи е направил второто. Voila! За мен е напълно ясно, че формулата е скрита в тази стая.
— За Бога, Поаро! — възкликна Хейстингс, обзет от силна възбуда. — Мисля, че сте прав. Хайде да я потърсим! — той рязко се изправи и отиде до бюрото.
— Давайте, ако това ще ви достави удоволствие отговори Поаро. — Но има един човек, който ще е в състояние да я намери по-бързо от вас.
— О, и кой е той? — попита Хейстингс.
Поаро енергично засука мустака си.
— Ами че този, който я е откраднал, parbleu7! — възкликна той, придружавайки думите си с жест, зает от репертоара на цирков факир, вадещ заек от шапка.
— Искате да кажете, че…
— Искам да кажа, че — обясни търпеливо Поаро на своя приятел — рано или късно крадецът ще се опита да си възвърне плячката. Следователно един от двама ни трябва постоянно да държи тази стая под наблюдение… — той спря, защото чу, че вратата бавно и предпазливо започна да се отваря и даде знак на Хейстингс да застанат зад грамофона, така че да не бъдат веднага забелязани от онзи, който влизаше вътре.
Глава X
Вратата се отвори и в стаята предпазливо влезе Барбара Еймъри. Тя взе един стол от най-близката стена и го занесе до библиотечния шкаф, качи се отгоре му и взе металната кутия с лекарствата. В този миг Хейстингс рязко кихна и стресна Барбара, която изтърва кутията.
— Ох! — възкликна смутено тя. — Не знаех, че тук има някой.
Хейстингс се хвърли напред и взе кутията, която пък Поаро на свой ред му отне.
— Позволете, мадмоазел — рече детективът. — Сигурен съм, че е твърде тежка за вас.
Той отиде до масата и сложи кутията отгоре й.
— Ваша ли е тази малка колекция? — попита той. — Птичи яйца? Или вероятно черупки от миди?
— Боя се, че е далеч по-прозаично, мосю Поаро — отговори Барбара и нервно се засмя. — Нищо друго, освен хапчета и прахчета.
— Ала навярно — рече Поаро — една млада, жизнена и енергична девойка едва ли се нуждае от подобни глупости.
— О, не са за мен — увери го Барбара. — За Лучия са. Тази сутрин тя има ужасно главоболие.
— La pauvre dame — промърмори Поаро, а гласът му бе пълен със съчувствие. — Значи тя ви прати за тези лекарства?
— Да — отговори Барбара. — Дадох и един-два аспирина, но тя иска по-сериозно успокоително. Казах й, че ще й занеса цялата аптечка, тоест ако в стаята няма никой.
Сложил ръце върху кутията, Поаро замислено повтори:
— Ако в стаята няма никой. Защо е това изискване, мадмоазел?
— Ами, нали знаете, как е обикновено в домове като този? — поясни Барбара. — Шум и олелия! Искам да кажа, например леля Каролайн се държи като разклопана стара квачка! Пък и Ричард, който е така дяволски досаден и съвършено безполезен на всичкото отгоре, каквито са обикновено мъжете, когато човек се разболее.
Поаро съчувствено кимна.