Поаро подаде металната кутия на Хейстингс, занесе един стол до библиотечния шкаф и се покатери отгоре му.
— А, отново стария повик за симетрия и ред, а? — възкликна Хейстигнс. — Досещам се, че зад това се крие нещо повече.
— Какво искате да кажете, приятелю? — попита Поаро.
— Знам какво е то. Не искате да уплашите Карели. В края на краищата, кой е пипал тези лекарства снощи? Освен останалите, той също. Ако ги види на масата, може да стане предпазлив, нали, Поаро?
Поаро потупа Хейстингс по главата.
— Колко е хитър моят приятел Хейстингс! — заяви той и пое кутията от него.
— Познавам ви твърде добре — настоя Хейстингс. — Не можете да ми хвърлите прах в очите!
Докато той говореше, Поаро прокара пръст по повърхността на библиотечния шкаф и посипа прах върху вдигнатото лице на своя приятел.
— Струва ми се, скъпи ми Хейстигнс, че именно това правя в момента — извика Поаро, като отново внимателно прокара пръст върху шкафа и се намръщи. — Явно съм избързал, като похвалих слугите. Горе е пълно с прах. Де да имах сега в ръка един мокър парцал, с който да почистя тук!
— Скъпи ми Поаро! — засмя се Хейстингс. — Вие не сте прислужница!
— Уви, не — забеляза тъжно Поаро. — Аз съм само един детектив.
— Е, нищо няма да намерите повече горе — изрече Хейстингс, — затова слизайте вече!
— Както казвате, нищо няма… — започна Поаро и внезапно замря, заковавайки се неподвижно на стола, сякаш се превърна на камък.
— Какво има? — попита го нетърпеливо Хейстингс и после додаде: — Слизайте вече, Поаро, доктор Карели ще дойде всеки миг. Нали не и те да ви завари горе?
— Прав сте, приятелю — съгласи се Поаро и бавно слезе от стола. Лицето му беше придобил изключително сериозно изражение.
— Какво стана, да му се не види? — попита Хейстингс.
— Просто се замислих за нещо — отвърна Поаро със зареян поглед в очите.
— За какво се замислихте?
— За праха, Хейстигнс, за праха — каза Поаро със странен глас.
Вратата се отвори и доктор Карели влезе в стаята. Той и Поаро започнаха най-официално да си разменят поздрави, като от учтивост всеки правеше това на езика на другия.
— А, мосю Поаро — започна Карели. — Vous voulez me questionner9?
— Si, signor dottore, si lei permette10 — отговори Поаро.
— Ah, leiparla Italiano11?
— Si, ma preferisco parlare in Francese12.
— Alors — каза Карели, — qu’est-ce que vous voulez me demander13?
— Вижте — намеси се Хейстингс с известно раздразнение в гласа, — за какъв дявол е всичко това?
— А, бедният Хейстингс не е по езиците. Вях забравил — усмихна се Поаро. — Най-добре да говорим на английски.
— Моля за извинение. Разбира се — прие Карели. Той се обърна към Поаро с вид на човек, кой то ще бъде пределно откровен. — Радвам се, че пратихте да ме повикат, мосю Поаро — започна: той. — Ако не бяхте го направили, аз самият щях да ви помоля за разговор.
— Наистина ли? — забеляза Поаро и му посочи един стол до масата. Карели седна, докато Поаро се настани в креслото, а Хейстингс се разположи удобно на канапето.
— Да — продължи италианският доктор. — Случи се така, че имам в Лондон спешна работа.
— Продължете, моля — насърчи го Поаро.
— Да. Разбира се, съвсем наясно съм със снощната ситуация. Откраднат е ценен документ. Аз бях единственият външен човек. Съвсем естествено, аз много исках да остана, щях да позволя да ме претърсят, всъщност дори щях да настоявам да бъда претърсен. Като човек на честта не бих могъл да постъпя другояче.
— Точно така — съгласи се Поаро. — Ала днес?
— Днес е вече различно — отговори Карели. — Както казах, имам спешна работа в Лондон.
— И искате да си заминете?
— Точно така.
— Това би било най-разумно — заяви Поаро. — Не мислите ли, Хейстингс?
Хейстингс не отговори, но изглеждаше така, сякаш съвсем не мислеше, че е разумно.
— Навярно би било в реда на нещата вие, мосю Поаро, да кажете две думи на мистър Еймъри — предложи Карели. — Бих желал да избягна каквито и да било неприятности.
— Аз съм изцяло на ваше разположение, господин докторе — увери го Поаро. — А сега вероятно бихте могъл да ми помогнете да уточним една-две подробности.