Облягайки се назад и събирайки върховете на пръстите си, Поаро каза:
— Мисля, че мога да задоволя вашето любопитство, мосю. Зелма Гьотц беше една от най-успешните международни шпионки, които познавам. Освен това беше и много красива жена. Работеше за Италия, за Франция, за Германия и накрая, мисля, и за Русия. Да, изключителна жена беше тази Зелма Гьотц!
Рейнър отстъпи крачка назад и язвително попита:
— Беше?
— Да, мъртва е — осведоми го Поаро. — Умря в Генуа миналия ноември. — Той взе писмото от Хейстингс, който клатеше глава над него с озадачено изражение.
— Значи това писмо е може би просто измислица — извика Рейнър.
— Чудя се — промърмори Поаро. — „Зелма Гьотц и нейните наследници“, значи. Зелма Гьотц остави една дъщеря, мосю Рейнър, много красиво момиче. След смъртта на майка си то изчезна безследно. — Той пъхна писмото в джоба си.
— Дали е възможно… — започна Рейнър и спря.
— Да? Какво щяхте да кажете, мосю? — подкани го Поаро.
Рейнър отиде до детектива и заговори пламенно:
— Мисис Еймъри има италианска прислужница. Доведе я със себе си от Италия, много красиво момиче. Казва се Витория Муцио. Дали не е възможно тя да е дъщерята на Зелма Гьотц?
— О, това е идея! — Поаро изглеждаше впечатлен.
— Сега ще ви я пратя — предложи Рейнър и се обърна да си върви.
Поаро се изправи.
— Не, не, почакайте за миг. Преди всичко не бива да я плашим. Нека първо поговоря с мадам Еймъри. Тя ще е в състояние да ми каже повече за това момиче.
— Може би сте прав — съгласи се Рейнър. — Веднага ще кажа на мисис Еймъри.
Секретарят излезе решително от стаята, а Хейстингс отиде при Поаро силно възбуден.
— Това е то, Поаро! Карели и италианската прислужница са в таен заговор и работят за чуждо правителство. Не сте ли съгласен?
Потънал в мисли, Поаро не обърна никакво внимание на своя колега.
— Поаро? Не мислите ли така? Казах, че навярно Карели и италианската прислужница работят съвместно.
— А, да, това, което казвате, е типично във ваш стил, приятелю.
Хейстингс изглеждаше обиден.
— Добре, тогава вие какво мислите? — попита той Поаро с наскърбен тон.
— Има няколко въпроса, на които трябва да намерим отговорите, скъпи ми Хейстингс. Защо е била открадната диамантената огърлица на мадам Еймъри преди два месеца? И защо тогава тя е отказала да уведоми полицията? Защо…
Той спря, защото в стаята влезе Лучия, стиснала в ръце чантичката си.
— Разбрах, че сте искали да ме видите, мосю Поаро. Вярно ли е? — попита тя.
— Да, мадам, искам просто да ви задам няколко въпроса. — Той й посочи стола до масата. — Няма ли да седнете?
Лучия отиде до стола и седна, а Поаро се обърна към Хейстингс:
— Както се вижда от този прозорец, приятелю, градината навън е прекрасна — забеляза Поаро, а Хейстингс под ръка и бавно го поведе към стъклената врата. Хейстингс определено нямаше желание да излиза, но настойчивата покана на приятеля му, макар и кротка, беше категорична.
— Да, приятелю, порадвайте се на красивата природа. Никога не пропускайте подобна възможност!
Макар и неохотно, Хейстингс се остави да бъде избутан навън. И тъй като денят беше слънчев и топъл, той реши да се възползва от създалото се положение и да разгледа градината на Еймърови. Шляейки се из ливадата, той се насочи към един жив плет, от другата страна, на който симетрично оформената градина изглеждаше толкова примамлива. Докато се разхождаше покрай плета, Хейстингс дочу наблизо нечии гласове, които, след като се приближи, установи, че са на Барбара Еймъри и на доктор Греъм. Те изглежда бяха увлечени в разговор tete a tete16, седнали на една пейка от другата страна на плета. С надеждата, че може да чуе нещо свързано със смъртта на сър Клод или изчезването на формулата, от което Поаро би се възползвал, Хейстингс се спря да подслуша.
— … стана съвсем ясно неговото мнение, че младата му красива братовчедка може да намери нещо по-добро от някакъв селски доктор. Може би затова той не проявява никакъв ентусиазъм да се виждаме — казваше в това време Кенет Греъм.
— О, зная, че понякога Ричард е доста задръстен и се държи като че ли е два пъти по-стар — чу се в отговор гласът на Барбара. — Но не мисля, че трябва да позволяваш това да ти влияе, Кени. Аз изобщо не му обръщам внимание.