— Влюбена жена? — Ричард звучеше озадачено.
— Нека ви дам един урок по психология, мосю — предложи Поаро. — Когато пристигнах тук, вашата жена дойде при мен и ме помоли да остана и открия убиеца. Една виновна жена би ли направила това?
— Искате да кажете… — започна бързо Ричард.
— Искам да кажа — прекъсна го Поаро, — че още тази вечер преди залез-слънце, вие на колене ще й искате прошка, задето сте я подозирали.
— Какво искате да кажете?
— Навярно казах вече твърде много — призна Поаро и се изправи. — А сега, мосю, оставете се в ръцете ми — в ръцете на Еркюл Поаро!
— Можете ли да я спасите?! — попита Ричард, а в гласа му се долавяше отчаяние.
Поаро тържествено го изгледа.
— Дадох дума, въпреки че когато го направих, не съзнавах колко трудно ще ми бъде. Видите ли, ние разполагаме с много малко време, а едно нещо трябва бързо да бъде направено. Трябва да ми обещаете, че ще постъпите точно така, както ще ви помоля, без да ми създавате спънки или да ме разпитвате. Обещавате ли?
— Много добре — доста неохотно отвърна Ричард.
— Така. А сега ме слушайте! Това, което предлагам, не е нито трудно, нито невъзможно. Всъщност дори е съвсем разумно. Този дом скоро ще бъде завзет от полицията. Тук не след дълго ще гъмжи от полицаи. Ще претърсват навсякъде. За Вас и вашето семейство това ще бъде много неприятно. Предлагам ви да се изнесете.
— И да оставя дома в ръцете на полицията? — попита Ричард невярващо.
— Точно това ви и предлагам — повтори Поаро. — Разбира се, ще трябва да се установите някъде наблизо. Казват, че местният хотел бил много удобен. Запазете си стаи там. Така ще бъдете наблизо, когато от полицията поискат да ви разпитват.
— И кога мислите, че трябва да стане това?
Поаро грейна в усмивка:
— По моя преценка — веднага.
— Но това със сигурност ще им се стори много странно.
— Ни най-малко, ни най-малко — успокои Ричард дребничкият детектив и отново се усмихна. — На тях това ще им се стори като проява на крайна… как да кажа… чувствителност. Всичко тук ви е станало омразно и не можете да издържите повече и час. Уверявам ви, че това ще прозвучи съвсем на място.
— Ами инспекторът?
— Аз самият ще се заема с инспектор Джап.
— Все още не разбирам каква е ползата от всичко това? — настоя Ричард.
— Не, разбира се, че не разбирате — изрече Поаро доста самодоволно и сви рамене. — Не е нужно да разбирате вие, а аз. Аз — Еркюл Поаро. Това е достатъчно. — Той хвана Ричард за раменете. — Тръгвайте и се захващайте с приготовленията. Или ако не можете да се занимавате с това, нека Рейнър да се заеме. Вървете! Вървете! — Той почти избута Ричард навън.
С последен притеснен поглед към Поаро Ричард излезе от стаята.
— Ах, тези англичани! Колко са твърдоглави само! — възропта Поаро. После отиде до стъклената врата и извика: — Мадмоазел Барбара!
Глава XVIII
В отговор на неговото повикване Барбара се подаде през стъклената врата.
— Какво има? Случило ли се е нещо? — попита тя.
Поаро я дари с най-подкупващата си усмивка.
— А, мадмоазел — каза той. — Чудя се дали ще можете да ми отстъпите моя колега Хейстингс, да речем за минутка-две?
Барбара палаво го погледна и отговори:
— Така значи! Искате да ми вземете котенцето, а?
— Само за малко, мадмоазел, обещавам ви.
— Тогава може, мосю Поаро. — Барбара се обърна към градината и извика: — Търсят вас, котенцето ми!
— Благодаря — Поаро отново се усмихна и любезно се поклони.
Барбара се върна в градината, а няколко мига по-късно Хейстингс влезе в библиотеката през стъклената врата с гузен поглед.
— Е, какво ще кажете за свое оправдание? — попита Поаро уж сърдито.
Хейстингс се опита да се усмихне извинително.
— Като че ли всичко ни е наред, че се държите и като влюбена овца! — смъмри го Поаро. — Аз ви оставям тук да пазите, а следващото нещо, което научавам, е, че вие се разхождате с тази много очарователна млада дама в градината. Вие сте от хората, на когото по принцип разчитам най-много, mon cher, но само да се появи на сцената някоя красива млада жена и вашият ум се изпарява яко дим. Zut alors19!
Замечтаният овчи поглед на Хейстингс бързо изчезна, за да се смени със смутено изчервяване.