— Мосю — каза тържествено той. — Имам удоволствието да ви предам формулата на сър Клод. Парченцата могат да бъдат съединени и… как го казвахте вие… ще стане като нова.
— Господи, формулата! — извика Ричард. — Почти я бях забравил. Направо нямам сили да я гледам. Като си помисля само какво ни причини. Тя костваше живота на моя баща и едва не разби живота на всички ни.
— Какво ще правиш с нея, Ричард? — попита го Лучия.
— Не зная. А ти какво би направила?
Лучия стана и отиде при него, като прошепна:
— Ще ми разрешиш ли?
— Твоя е — каза съпругът й, като й подаде подпалките. — Направи каквото искаш с това проклето нещо!
— Благодаря ти, Ричард — промълви Лучия. Тя отиде до камината, извади клечка от кибрита върху полицата, после запали подпалките и една по една ги хвърли в огнището. — В света и без това има достатъчно страдание. Не бих искала да прибавям още.
— Мадам — каза Поаро, — възхищавам се от начина, по който изгорихте няколко десетки хиляди лири така невъзмутимо, сякаш се касаеше за няколко пенса.
— Те не са нищо друго, освен пепел — въздъхна Лучия. — Като моя живот.
Поаро изсумтя.
— Oh, la, la! Хайде сега да си поръчаме и ковчези! — отбеляза той с престорена печал. — Няма! Аз искам да бъда щастлив, да се веселя, да танцувам, да пея! Довиждане, деца мои — продължи той, обръщайки се и към Ричард. — Време е вече да ви освободя от присъствието си. Мадам е увесила нос и си мисли: „Аз измамих съпруга си!“ Мосю е увесил нос и си мисли „Аз подозирах жена си!“ Но въпреки всичко онова, което искате и двамата, е всеки да бъде в обятията на другия, нали?
Лучия пристъпи към съпруга си.
— Ричард… — започна тихо тя.
— Мадам — прекъсна я Поаро, — боя се, че сър Клод може да е заподозрял, че планирате да откраднете формулата, защото преди няколко седмици, някой… без съмнение, бивш колега на Карели, защото такива хора в един момент се спречкват… Та, някой, както казах, е изпратил на сър Клод анонимно писмо за вашата майка. Но знаете ли, глупавичкото ми дете, че вашият съпруг се опита да се признае за виновен пред инспектор Джап. И че той всъщност си приписа убийството на сър Клод, за да ви спаси!
Лучия тихо извика и погледна с благоговение Ричард.
— А вие, мосю — продължи Поаро, — знайте, че преди не повече от половин час вашата съпруга ми проглуши ушите, твърдейки, че е убила баща ви и то само защото се боеше, да не би да сте го направили вие.
— Лучия — нежно промълви Ричард и тръгна към нея.
— Тъй като сте англичанин — отбеляза Поаро, като си тръгваше, — мисля, че няма да се прегърнете в мое присъствие.
Лучия отиде при него и го хвана за ръката.
— Мосю Поаро, наистина мисля, че никога няма да ви забравя… никога!
— Аз също никога няма да ви забравя, мадам — галантно заяви Поаро и й целуна ръка.
— Поаро — тържествено започна Ричард Еймъри. — Не знам какво да кажа, освен това, че спасихте живота и брака ми. Не мога да изразя какво чувствам…
— Не се тревожете, приятелю… — отвърна Поаро. — Щастлив съм, че успях да ви бъда от полза.
Лучия и Ричард излязоха в градината, прегърнати и гледайки се един друг в очите. Изпровождайки ги до стъклената врата, Поаро извика след тях:
— Бъдете благословени, mes enfants23! О, и ако случайно срещнете мис Барбара в градината, помолете я, ако обичате, да ми върне капитан Хейстингс! Скоро трябва да тръгваме за Лондон.
Той се върна в стаята и погледът му попадна върху камината.
— А! — възкликна той, отиде до полицата и оправи вазата за подпалки. — Voila! Ето че сега отново всичко е спретнато и подредено!
След това Поаро тръгна към вратата с вид на човек, изпитващ огромно задоволство.