Взирам се в хоризонта с копнежа да съм някъде другаде. В тишината, която се спуска, Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов се изправя бавно, отива при дамската си чанта и вади лист хартия.
— Какво е това? — питам я, когато ми го подава.
— Адрес — отвръща Госпожица Амбициозната. — На един отличен гинеколог. Знаеш ли какво? Вече съм ти записала час. Лекарят те чака във вторник в шест и половина.
— Но защо?
Очите на Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов светват и гласът й става зловещо тих.
— Защото не е зле да решим веднъж завинаги този въпрос. Операцията ще отстрани всички екзистенциални въпроси, които ти мътят главата. Реших да те стерилизират.
— Аз да не съм улична котка? — възкликвам, пламнала от гняв.
Недоволна, тя свива рамене и се извръща.
— Ти решаваш.
Знам, че трябва да се сдържам, а не мога. Все така мърморейки, я оставям на ветеринарната й кампания и се насочвам на север.
Там, зад богато украсена желязна врата, в град, където като в Ню Йорк се раждат какви ли не идеи, живее Госпожица Циничната Интелектуалка. На прозорците й има виненочервени плюшени пердета и тънки паяжини, по стените й са накачени плакати на Че Гевара и Марлон Брандо.
Тя се облича в размъкнати хипарски рокли до пода и индийски елечета с пришити към тях стъкълца. Намотава около врата си ярки шалове и носи широки гривни в какви ли не цветове чак до лактите. Понякога й хрумва да отиде да си направи татуировка или да си сложи още един пиърсинг. В зависимост от деня или носи дългата си до раменете коса пусната, или я прибира на хлабав кок. Ходи на раджа йога и на рейки за напреднали. Колкото и да си прави акупунктура, още не е отказала цигарите. Ако не пуши цигара или пурета, дъвче тютюн.
За дамски чанти използва пълни с какво ли не торби, където смества по няколко книги, бележници и разни дрънкулки. Обикновено ходи без грим не защото е против него, а защото, ако сложи в торбата и спирала за очи или червило, после не може да ги намери.
Напоследък Госпожица Циничната Интелектуалка внимава много какво яде. Пред нея има чиния с органично чист спанак, органично чисти тиквички и някакви поръсени с шафран зеленчуци. Строга вегетарианка е и мисли дали да не премине към веганството. От години не е слагала в уста месо. Пиле. Риба. Твърди, че когато ядем месото на животни, поглъщаме и страха им пред смъртта. Явно по тази причина се разболяваме. Създадени сме така, че трябва да се храним с мирни зелени зеленчуци, например със спанак, с къдраво зеле, рукола…
— Здравей, Госпожице Цинична Интелектуалке — казвам аз.
— Мир на теб, сестро — отвръща тя и маха нехайно с ръка.
— Понапъни си мозъка, трябва ми съвет по важен въпрос — подканям аз.
— Е, дошла си където трябва. Цялата съм мозък.
— Добре тогава, какво е мнението ти за майчинството?
— За какво ти е да задаваш риторични въпроси, когато е всеизвестно, че всеки чува само каквото иска да чуе — казва тя. — Витгенщайн пише, че езикът не току-така си има ограничения. Не е зле да прочетеш „Трактата“13.
— Нямам време да чета „Трактата“ — възразявам аз. — Госпожа Агаоглу още е във всекидневната и чака отговора ми. Трябва да ми помогнеш сега.
— Ами в такъв случай помисли върху думата завист.
— Пак ли се почва?
— Имай предвид, че завистта не е какво да е чувство, тя е дълбока философска дилема. Всъщност е толкова важна, че предопределя световната история. Жан-Пол Сартр е казал, че всички разновидности на расизма и ксенофобията водят началото си от завистта.
— Опасявам се, че не разбирам и дума от онова, което ми казваш. Говори, ако обичаш, по-ясно.
— Добре тогава, ще го кажа простичко: от другата страна тревата винаги е по-зелена.
— Което означава?
— Означава, че ако родиш, винаги ще завиждаш на жените без деца, насочили всичките си усилия към кариерата. Ако пък предпочетеш да насочиш всичките си усилия към кариерата, винаги ще завиждаш на жените с деца. Който и път да избереш, съзнанието ти ще бъде обсебено от онова, от което си се отказала.
— Няма ли изход от тази задънена улица? — питам аз.
Тя клати отчаяно глава.
— В завистта се корени екзистенциалният ни гняв. Виж историята на човечеството, всички войни и разруха. Знаеш ли какво са казвали, когато е избухнала Първата световна война? Че тя ще сложи край на всички войни! Това, разбира се, не се случи. Войните не са свършили, защото няма равенство и справедливост. Вместо това имаме неравновесие на властта и приходите, етнически и религиозни сблъсъци… Всичко това неминуемо ще породи нови конфликти.
13
„Логико-философски трактат“ е единственото философско съчинение, което Лудвиг Витгенщайн публикува приживе и много дълго след него не пише други философски текстове. — Б.пр.