Извръщаме се и виждаме отпред Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов, която стои в краката на рибарите.
Изпадам в ужас: ами ако някой случайно я настъпи, тя обаче изобщо не изглежда притеснена.
— Да задълбочаваме безпътицата с още въпроси? Какво друго? Знаеш ли колко време вече е отнела на кариерата ни тази глупава разходка в неделя сутринта? Точно сега, Елиф, би трябвало да пишеш. А не да си губиш времето!
Поглеждам набързо вляво и вдясно. Рибарите са погълнати от това да гледат вторачено водата. Питам се дали някой друг освен мен може да види Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов.
Снишавам глас до шепот, в който се долавя закана:
— Какво правиш?
— Е, надявах се да си намерила време и да си помислила още веднъж върху онова, за което разговаряхме преди няколко седмици — отвръща тя нехайно. — За хистеректомията де.
— Ти си превъртяла — заявявам аз, а двете Палечки върху раменете ми изразяват подкрепата си, като ръкопляскат.
— Добре тогава, няма да те спирам, щом искаш да се превърнеш в лунна жена — отсича Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов. — Върви и забременявай, дебелей, притеснявай се дали ще имаш кърма, после как ще възпитаваш детето, как ще го запишеш на училище и в университета и още преди да си се усетила, ще забравиш всичко за литературата и писането.
Понечвам да възразя, но тя не ми дава тази възможност.
— Само да си посмяла да ми кажеш, че светът на литературата не е състезание и че не е нужно да се буташ със зъби и нокти, защото това са глупости. Дори да не се надпреварваш с другите писатели, го правиш със самата себе си и с това, че си смъртна.
Пак отварям уста, но и този път Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов ме прекъсва:
— И не забравяй, че писател е бил Лев Толстой, а не лунната жена София.
— Какво означава това? — питам аз.
— Означава каквото означава. Спомни си жената на парахода. Жената, която е на двайсет и пет години, а изглежда на четирийсет. Жената, която трупа килограми и омраза така, сякаш ги раздават безплатно. Като нея ли искаш да станеш?
— Казваш го така, сякаш само тя е нещастна на този свят, но истината е, че всички хора са в подобно положение — вметва Госпожица Циничната Интелектуалка. — Да си човек, означава преди всичко да си тъжен.
Ние не й обръщаме внимание.
— Ами да. Жените могат да бъдат добри майки и в същото време да преуспеят в кариерата. И да са щастливи… Просто е. Най-важното е да умеят да си разпределят времето — заявява Малката Госпожичка Практична.
Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов сумти:
— Има, разбира се, и такива жени и аз ги наричам циркови жонгльорки. Сутрин изпращат децата на училище, приготвят на съпруга си съвършен омлет: две яйца и супена лъжица масло, обличат се набързо, успяват да отидат навреме на работа, вечер се прибират на бегом, поднасят вечерята, нахранват децата, после, докато гледат телевизия, заспиват на канапето… Да, съществуват и такива жени. Но те никога не пишат романи.
— Ти си Царицата на хиперболите — карам й се аз.
Тъмните й очи горят от вълнение. Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов ми се усмихва едва-едва.
— Най-важното в случая, скъпа, е, че жонгльорките могат да се справят само с мига. И с нищо повече. Могат да са майки и да си вършат работата. Това наистина е вярно. Но доколко могат да се издигнат в кариерата? Това вече е друг въпрос.
— Литературата и писането са нещо повече от кариера — възразявам аз.
— Именно — съгласява се тя. — Те са начин на живот. Страст до гроб. Един творец трябва да е амбициозен и страстен. Ти не ходиш на работа от девет до пет. Ти живееш с изкуството двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Точно заради това не е зле да се решиш на хистеректомия.
След половин час ние четирите вече сме се върнали в парка и седим на друга пейка, унили сме, още малко и ще задремем. Ето какво се случва, когато на едно място се съберат повече от две Палечки. Такива разправии ни уморяват, пият ни силите, но въпреки това Палечките не знаят как да не се карат.
— Здравейте всички! Мога ли да се присъединя към вас? — пита Дамата Дервиш, която изневиделица се появява на пейката като суфистка версия на Худини.
Облечена е в най-обикновена опушено сива рокля и дълго наметало в същия цвят, прихванато с перлена брошка. Долният край на роклята й се вее леко от ветреца. Тя е с огърлица с името Хю16, написано на османски.
16
В суфизма Хю е името на Аллах и се употребява заедно с Аллах (Аллах Хю, което означава „Истинският Бог“). Думата означава „отвъд измеренията“, без количество и качество. Олицетворява Единението, където всичко е свързано в едно цяло. — Б.а.