През шейсетте и седемдесетте години на XX век „Маунт Холиоук“ и съседният колеж „Смит“ са нервните центрове на феминисткото движение в Щатите. Когато пристигам, още се вижда, че традицията е жива. Освен феминистки, постфеминистки и полуфеминистки (онези, които ценят феминизма, но не непременно и феминистите) има и много последователи на езичеството, стремящи се към духовно единение с Богинята Майка, и доста инициатори на бисексуалните и лесбийките.
За всичко това — заедно с катериците и лесбийките — пиша в колонката на високо тиражен турски вестник, известен с консервативните си читатели. Както би могло да се очаква, отзивите са разнопосочни. Като цяло читателите ми в Турция са по-изненадани, че никой не лови катериците и не ги готви (не че имаме в националната кухня ястие с катерици, и аз не знам откъде им е хрумнало), отколкото от описанието на двойки лесбийки, които се разхождат, хванати за ръце. Тълкувам го като знак за напредък.
Още първия ден виждам плакат, който приковава вниманието ми: работничка в син гащеризон, с кърпа на червени и бели квадрати на главата и риза със запретнат ръкав, изпод който изпъква мускулест бицепс като на Попай Моряка. С нея са украсени стените из студентското градче. „Можеш да успееш, можеш да се издигнеш и да бъдеш силна в този управляван от мъже свят“, гласи девизът, който ще видите навсякъде.
На втория ден откривам сградата, превърнала се в мое любимо място за целия ми престой: грамадната библиотека в ярък готически стил. Това е любов от пръв поглед. От ръкописи до съвременна литература, политическа философия и ботаника — разхождам се по пътеките между рафтовете, докосвам книгите, вдъхвам миризмата им.
Но никой не се прехласва по библиотеката повече от Госпожица Циничната Интелектуалка. Още в мига, когато зърва сградата, наподобяваща отдалеч замъка на Рапунцел, тя започва да скача от радост и крещи толкова силно, че си поврежда гласните струни.
Идва есента, листата от дърветата капят и обагрят цялото студентско градче в кехлибарено, червено и кафяво. Сутрин ние с Малката Госпожичка Практична ходим да тичаме за здраве. Веднъж на връщане се отбиваме в библиотеката.
Заварваме Госпожица Циничната Интелектуалка да седи на една лавица, сгърбила се е над отворена книга. После използва за прът подострен молив и скача от една купчина книги на друга. Има си и въжена стълба, по която да се катери до по-високите рафтове. Раздвижи ли се, обиците й със знака на мира и гривните по ръцете й подрънкват. Върху черната тениска над дънките пише: „не на войната, не на расизма, не на омразата“.
— Здрасти, сестро — поздравява ме и гледа леко смръщена Малката Госпожичка Практична.
Откакто сме дошли в Щатите, на повърхността отново избиха конфликтите между Палечките и временната им коалиция се разпада бързо.
— Какво четеш? — питам я.
— „Смисъл и безсмислие на бунта“ — отвръща тя.
Малката Госпожичка Практична надзърта объркана над рамото ми.
— Пак ли е за рибари?
— Това е книга на френската критичка Юлия Кръстева19, която е сред водещите мислители на нашето време — уточнява Госпожица Циничната Интелектуалка.
— Отново умни неща, а? — пита Малката Госпожичка Практична.
— Според нея Едиповият комплекс е ключът към това да разбереш жените — продължава Госпожица Циничната Интелектуалка не толкова раздразнено, колкото високомерно. — Младото момиче обожава майка си, подражава й във всичко. После обаче открива, че няма полов член, и се чувства непълноценно и ощетено като скопец. За да компенсира тази липса, се привързва към баща си. Сега вече майката, която до този миг е била обичана и от която момичето се е възхищавало, е изтласкана встрани и е възприемана като съперница. От този етап нататък някои момичета намразват майките си.
Ние с Малката Госпожичка Практична слушаме, без да казваме нищо, без дори да си поемаме дъх.
— Жените писателки са под въздействието на Едиповия комплекс в по-голяма степен, отколкото вероятно си мислиш. Знаеш ли защо например Севги Сойсал е станала белетристка? Започнала е да пише на осем години, защото е ревнувала баща си, който е обичал майка й. Възприемала е майка си като съперница и е искала да спечели с писането и въображението си разположението на баща си.
— О, наистина ли? — възкликвам аз.
19
Юлия Кръстева (р. 1941) е френска изследователка от български произход. Завършва френска филология в Софийския университет прес 1964 г., след което заминава за Франция и се посвещава на научна дейност. Трудовете си в областта на философията, психоанализата, лингвистиката и семиотиката пише на френски език. — Б.ред.