Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море
Приключенията на Дърк Пит #24
Действащи лица в „Черно море“
1917
Вадим Ростов — капитан на руския разрушител „Керч“
Сър Лий Хънт — британски специален пратеник и бивш генерален консул при Британското посолство в Санкт Петербург.
1955
Дмитрий Сарков — пилот на руския бомбардировач „Туполев“, Ту-4
Иван Медев — втори пилот на руския бомбардировач Ту-4
Александър Крайевски — член на екипажа на руския бомбардировач Ту-4
2017
Екип на НАВПД
Дърк Пит — директор на Националната агенция за водно и подводно дело
Ал Джордино — директор на „Подводни технологии“ в НАВПД
Бил Стенсет — капитан на изследователския кораб на НАВПД
Хайрам Йегър — директор на „Компютърни ресурси“ на НАВПД
Руди Гън — заместник-директор на Националната агенция за водно и подводно дело
Самър Пит — директор на „Специални проекти“ на НАВПД и дъщеря на Дърк Пит
Дърк Пит-младши — директор на „Специални проекти“ на НАВПД и син на Дърк Пит
Джак Далгрен — специалист по подводни технологии на НАВПД
Джеймс Сандекър — вицепрезидент на САЩ и бивш директор на Националната агенция за водно и подводно дело
Официални лица, агенти и военни офицери
Ана Белова — специален следовател в Европейската полицейска агенция (Европол)
Петър Ралин — лейтенант в Дирекцията за борба с организираната престъпност, Българска национална полиция
Максим Федоров — директор „Чуждо разузнаване“ в Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Русия
Виктор Мансфилд — агент на ГРУ
Арсений Маркович — командир на 24-ти украински полеви батальон
Мартина — агент на ГРУ
Владимир Попов — капитан на руската ракетна фрегата „Ладни“
Дебора Кенфийлд — първи офицер на американския разрушител „Тръкстон“ — част от системата „Иджис“ за защита от междуконтинентални ракети
Уейн Валеро — капитан на кораба на Съединените щати „Констълейшън“ и моряците доброволци
Александър Водоков — Министерство на външните работи, Руско посолство, Мадрид
Историци, експерти и медицински лица
Георги Димитров — археолог от българското Министерство на културата
Д-р Антон Кромер — главен архивист в руския Държавен исторически музей
Д-р Стивън Милър — ортопед травматолог в Мънси, Индиана
Сейнт Джулиън Пърлмутър — морски историк и дългогодишен приятел на Дърк
Д-р Чарлз Трехорн — професор по морска археология в Оксфорд
Сесил Хокър — майор, историк на полка, Кралски гибралтарски полк
Други
Мартин Хендрикс — холандски индустриалец, собственик на Корпорацията за надзор „Перегрин“
Валентин Манкедо — собственик на „Тракия — спасителни операции“
Иля Васко — съсобственик на „Тракия — спасителни операции“
Брайън Кенеди — ловец на стриди в залива Чесапийк и собственик на рибарския скипджак[1] „Лорейн“
Пролог
В страховита тишина почива[2]
По хоризонта играеха като фарове на смъртта бели светлини. Капитан Вадим Ростов от руската имперска флота преброи пет. Всяка от тях представляваше отомански боен кораб, преградил входа на Босфора. Заповедите му в тази хладна нощ бяха прости. Трябваше да нападне със своя разрушител врага и да разкъса преградата. Знаеше, че задачата е самоубийствена — все едно да минеш през клетка с тигри с вързано на гърба агне.
Той захапа по-здраво края на турската пура с кривите си зъби. Тъмните сурови очи на обветреното лице бяха виждали вече последствията от лошо замислени планове на сражения: по време на Руско-японската война през 1904 и отново в кампанията в Черно море през последните четири години. Ростов беше изкарал трийсет години служба в руския императорски военен флот, но всичко, което беше познавал и в което бе вярвал през тези десетилетия, сега се разпадаше. Може би с една самоубийствена мисия кариерата му нямаше да завърши толкова безславно.
Той нареди на един млад лейтенант да му намери сигналист, после се обърна към живата сянка до себе си. Гостът беше висок войник, който се пъчеше гордо в униформата на лейбгвардеец от елитния Преображенски полк на Императорската гвардия.
— Скоро замислите на съдбата ще станат ясни и безполезността на мисията ни ще бъде потвърдена — каза Ростов.