— В замяна ще качим товар ракети земя-земя „Фатех-110“?
— Дванайсет броя. Ще бъдат скрити в баржа, за която ти ще се погрижиш. След това ще се насочиш към украински териториални води близо до Севастопол и там ще изчакаш допълнителни инструкции.
— Обратно на мястото, откъдето дойде уранът, а?
— Да, но от другата страна на оградата.
— Чакам с нетърпение деня, когато ще се разплатим.
Манкедо кимна, а по устните му се появи намек за усмивка.
— Възнаграждението за всички ни ще бъде щедро.
Той пристъпи към прозореца на мостика и се загледа в първите трепкащи светлинки на града по протежение на брега.
— Тук е прекалено опасно. Преди изгрев се придвижи нагоре по брега и застани на котва в открито море. Не се набивай на очи, докато направим сделката.
— Да, Валентин, както кажеш. Има нещо от „Керч“, което трябва да ти покажа, преди да си тръгнеш.
Той поведе Манкедо от мостика до една препълнена работилница на задната палуба. До няколко бутилки с ацетилен стоеше покритият с утайки сейф на „Керч“.
— Пясъците напълно са се разместили, откакто работихме по останките през 2003 — обясни Васко. — Сега бакът[13] е почти изцяло открит. Поработихме малко с грайфера, докато чакахме бреговата охрана да си замине, и открихме сейфа на капитана. Момчетата смятат, че все още е водонепроницаем, но аз се съмнявам. Накарах един от хората да отреже ключалката, но реших да не го отварям, докато не дойдеш.
След това взе един кози крак и го подаде на Манкедо, който оглеждаше сейфа. През целия му живот негова страст беше претърсването на морското дъно за скрап и съкровища. Тя се роди още докато ловеше риба на брега на Бургас като юноша и влакното му се закачи на дъното. Когато скочи във водата с пропускаща маска за гмуркане, той намери кукичката си закачена за релинга на потънал траулер. След още дузина гмуркания, като едва не се удави през това време, успя да откърти малката медна камбанка на съда и да я извади на повърхността. Тази плячка разбуни душата му и той започна да претърсва родните води от сутрин до вечер.
В началото живееше скромно, нае своя братовчед Васко и го научи да се гмурка, сприятели се с местните рибари, които знаеха къде лежат всички добри останки. Но цените на скрапа паднаха, след като започна вносът на евтина стомана от Китай. С разпадането на Съветския съюз контрабандирането стана много подоходно, а той имаше познанията и ресурсите да си създаде печеливша ниша по бреговете на Западното Черноморие. Пистолетите и наркотиците бяха неговата прехрана, но контактите с посредник от Близкия изток и богат холандски клиент, набъркан в украинския конфликт, издигнаха бизнеса му на по-високо ниво.
Фирмата на Манкедо за морско спасяване остана действаща главно като прикритие за контрабандата, но и като негова вкоренена любов. Подобно на всички добри спасители, ако от морското дъно можеха да се изкарат пари, той неизменно първи се озоваваше на мястото. Реликвите от морето винаги разтърсваха неговата душа, без значение дали са ценни или не.
Той се доближи до сейфа с блеснали очи. Забеляза белега, оставен от оксижена, където пламъкът беше срязал езиците на касовата брава, вкара там тънкото на козия крак и натисна. В първия момент вратата се опъна, но после поддаде с ръждиво скърцане.
Двамата мъже се приведоха напред, за да надникнат вътре. За тяхна изненада вътрешността беше безупречна — сейфът беше останал водонепроницаем в продължение на цял век. Вълнението им спадна, когато установиха, че е празен с изключение на една тънка папка. Манкедо я отвори и откри доклад, написан на руски.
— Боя се, че няма да получим пари за това — поклати той глава. — Дори за капитана няма да има няколко извънредни рубли.
Васко не успя да скрие разочарованието си.
— Предполагам, че са само указания за плаването — Той изруга. — Съжалявам, Валентине. Мислех, че ни очаква сейф, пълен със злато.
Манкедо хвърли настрана козия крак.
— Богатството не идва лесно. Да се съсредоточим върху възнаграждението, което ни очаква. Иля, не се показвай, докато сделката не мине. Скоро ще забогатеем.
Той си тръгна от спасителния кораб, напускайки външното пристанище под прикритието на мрака. Докато гледаше как светлините на Бургас се приближават, отвори указанията за плаването на „Керч“. Съдържанието го удиви и той се зае да го проучва, за да се увери, че всички детайли са верни. Извади мобилния си телефон и набра един номер.