— Благодаря ти, Руди. Знам, че си направил всичко възможно.
Очите на Гън бяха уголемени от дебелите стъкла на очилата му с рогови рамки.
— Дърк, съжалявам, че трябва да попитам, но има ли вероятност да са закарали „Македония“ в открито море и да са го потопили?
Пит остана известно време с поглед, впит в екрана.
— Не, това е предположение, което просто няма да приема.
24
Бронираното БМВ Х5 спря пред стар жилищен блок в предградията на Краматорск. Единствената отличителна черта на сградата бяха множеството триъгълни заграждения, които я заобикаляха подобно на драконови зъби. Единият от въоръжените пазачи, които обикаляха периметъра, упъти луксозния джип към страничен паркинг. Шофьорът паркира до осеян с тъмни петна бронетранспортьор и слезе да отвори задната врата.
Мартин Хендрикс почувства ледения хлад на украинската утрин, докато крачеше към портика на сградата. Войникът на входа се готвеше да го претърси, но един възрастен мъж, който се появи отвътре, му каза да престане и поздрави бизнесмена.
— Радвам се да ви видя отново, господин Хендрикс. Моля, насам.
Пазачът поведе холандеца нагоре по стълбите до втория етаж, където ъгловият апартамент беше превърнат във военен щаб. Мястото обаче не беше обиталище на добре обезпечен военен лидер. Малкото мебели в помещението бяха стари и одрипавели. В ъгъла близо до няколко армейски походни легла бяха струпани хранителни консерви.
В центъра на помещението един брадат мъж в бойна униформа се беше надвесил над голяма маса и изучаваше някаква карта. По лицето с прошарената брада се изписа радост, когато видя холандеца.
— Мартин, изненадан съм да те видя отново след скорошната ни среща в Киев. — Той пристъпи към него и му протегна ръка.
— Бях по работа в България, полковник, и реших да се отбия на връщане.
Полковник Арсений Маркович заведе госта си до двойка дебело тапицирани столове близо до прозореца. Маркович беше командир на 24-ти украински полеви батальон, една от няколкото проправителствени паравоенни организации, създадени в Украйна след руската анексия на Крим. Подкрепящ донякъде правителствените Украински въоръжени сили, батальонът действаше в горещо оспорваните Донецки и Лугански район в Източна Украйна.
— Има ли добри новини за опита ти да закупиш ракети земя-земя? — попита командирът.
— За съжаление не — отговори Хендрикс. — Нашата стока беше прихваната от властите, преди да успеем да я предадем на иранците. Сделката сега е невъзможна. Съжалявам, че те подведох.
Полковник Маркович, чието село беше под контрола на бунтовниците сепаратисти, подкрепяни от Русия, прие новината стоически.
— През последните три години ни достави голямо количество оръжия и оборудване. Без твоята подкрепа нашето положение щеше да е много по-тежко.
— Какво е в момента?
— Относително спокойно, но това се дължи на сезона. Прекратяването на огъня се договаря през есента и през зимата положението е спокойно. През пролетта сепаратистите пренебрегват мирните договорености и започват нови офанзиви.
Хендрикс поклати глава.
— Тези ракети щяха да са чудесно възпиращо средство.
— Дори можеха да сложат началото на обрат. Както знаеш, истинският проблем са руснаците. Без тяхната тайна подкрепа за бунтовниците заедно можехме да смажем за няколко седмици сепаратистите и да възстановим единството на Украйна.
— Навсякъде ли има от тях?
Маркович кимна.
— Получих информация, че голям брой руски военни в цивилни дрехи се изливат в Луганск. Имат намерение да атакуват в западна посока, вероятно в опит да завземат Днипропетровск[20]. И кой знае, може би дори Киев.
— Може ли да бъдат спрени?
— Не и ако Западът продължава да се прави, че не вижда. Не разполагаме с нужните ресурси, за да спрем руснаците, ако поискат да окупират Украйна. Външната военна подкрепа ще стане ключова за нашето оцеляване. — Той поклати глава. — Европейците не са готови да помогнат. Нашата единствена надежда е Америка. Трябва да се намеси с доставки на оръжия. Или нещо повече.
— Аз стигнах до същите заключения. Американците са предпазливи, но могат да бъдат предизвикани да действат. Естественото недоверие между Съединените щати и Русия представлява възможност, която трябва да се използва.
— Какво можем да направим?