Дърк се усмихна.
— Е, куцльо, най-сетне те изритаха от лечебницата, а?
— Изразходвах запаса им от обезболяващи и вече нямаше причина да се застоявам там — отговори Далгрен. Неудобството от счупения крак беше очевидно в мрачно присвитите му очи.
— Как е кракът?
— Стига да не се движа, повечето време безчувствен. Лекарят направи каквото можа, но със счупена бедрена кост съм готов за операция на сушата и крак, пълен с желязо.
— Сигурен съм, че ще получиш превъзходна медицинска помощ в Берген. — Дърк посочи Самър, която току-що беше влязла и се насочи към тях, стиснала кожена чанта. Куцаше заради навехнатия си глезен и се опитваше да прикрие голямата синина отстрани на лицето си с пуснатата свободно коса.
— Пристига вторият член на Клуба на ходещите куци — каза Дърк.
Самър поклати глава:
— Да, подводницата се обърна, Джак си счупи крака, а аз си смених физиономията. А ти се измъкваш само с някакви драскотини. Къде е справедливостта?
— Мисля, че когато се обърнахме, той изкриви корпуса на подводницата с глава — подхвърли Далгрен. — Причини повече щети на нея, отколкото на себе си.
— Винаги е бил твърдоглав — каза Самър.
— Но не единствен в семейството — защити се Дърк. — Каква е тази работа с нежеланието ти да оставиш Джак да бъде закърпен в Берген?
— Тъкмо резервирах за нас тримата билети за следобедния полет за Лондон.
— Защо точно Лондон?
— Заради Кралската ортопедична болница, Кралския военен флот и Кеймбриджкия университет.
Дърк и Далгрен се спогледаха в недоумение.
— Добре, аз се предавам и ще попитам. Какво е толкова важно в тези три институции?
— За начало в болницата гостува доктор Стивън Милър, световноизвестен ортопед травматолог от Мънси, Индиана, който по случайност е стар приятел на Руди Гън. По негова молба доктор Милър е готов да сглоби наново крака на Джак веднага щом пристигнем.
Далгрен се усмихна.
— Сбогом, лютфиск[24].
— Много мило от страна на Руди, че се е заел да помогне — каза Дърк. — Предполагам, че Кралският флот не е включен заради Джак?
— Включен е, за да върнем това. — Самър вдигна чантата и я остави на масата с лек звън.
— Да не би да е това, което си мисля, че е? — попита Далгрен.
— Не го е оставяла и за миг — вметна Дърк. — Мисля, че спи с него под възглавницата.
— Не бих искала да го изгубя. — Самър отвори чантата и извади златото от „Кентърбъри“.
— Може ли? — Далгрен протегна ръце.
Тя му подаде кюлчето.
— Прекрасно. — Той опита тежестта му с ръка, после го вдигна към светлината.
Самър се усмихна. Имаше нещо непреодолимо магическо в тежкия жълт минерал, което караше всички, които го докосват, да излъчват детско удивление. Вероятно това беше причината толкова златотърсачи да обръщат света за злато на пясък и късове.
Далгрен почука върху лицевата част на кюлчето с кокалчето на пръста си. Върху нея бяха набити различни цифри и символи.
— Разчете ли тези йероглифи и двуглавото пиле?
— Това не е пиле — отговори Самър. — Всъщност е орел и е гербът на семейство Романови. Придружават го букви на кирилица и датата на производство — октомври 1914.
— Златото на Романови? — попита Дърк.
— Не съм експерт, но доколкото мога да определя, означенията по него сочат, че идва от руската императорска съкровищница.
— Може би това е причината за появата на „Тавда“.
— Руснаците вероятно смятат, че на борда има още злато — каза Далгрен.
— Възможно е — отговори Дърк, — но в историята на „Кентърбъри“, която намерих, не се споменава да е превозвал злато.
Далгрен погледна към Самър:
— Значи искаш да наклеветиш руснаците в Лондон?
— „Кентърбъри“ е британски военен кораб и военен гроб. Трябва да се съобщи на Кралския флот, че руснаците предявяват претенции към него и вероятно ще го взривят на парчета, за да търсят злато.
— Звучи ми като правилна постъпка. Но какво ще кажете за това — Далгрен вдигна кюлчето високо — да го задържим като хонорар за намирането?
— Разбира се, че не може. — Самър грабна кюлчето от ръката му и го сложи в чантата си. — То ще бъде дадено на Кралския флот заедно с координатите на останките.
Джак поклати глава.
— Брей, както винаги светица.
— О, мисля, че мога да оспоря това — намеси се Дърк.
Самър изпръхтя.
— Не се тревожи за мен.
— Доколкото разбрах, отиваме в Лондон, за да оправим крака на Джак и да се сбогуваме с кюлчето — продължи Дърк. — Но за какво ще ходим до Кеймбридж?
24
Скандинавско ястие от сушена треска, която се омекотява в луга, след това се обелва, обезкостява и вари, докато се превърне в желе. — Б. пр.