Пит довърши развързването на Ана.
— Искам да видя капитана.
Чавес го поведе покрай екипажа и учените на НАВПД. Всички имаха изпити лица, но се почувстваха окуражени от присъствието на Пит. Капитан Стенсет сякаш спеше, но щом Пит коленичи до него, очите му се отвориха.
— Как се чувстваш, капитане?
— От раната в ръката ме тресе — отговори Стенсет с прегракнал глас, — но иначе съм добре.
Дясната му ръка беше грубо превързана точно над лакътя. Но се беше подула и сега бе два пъти по-дебела от лявата. Очевидно имаше възпаление, което застрашаваше живота му.
— Върна се, за да ни изкараш оттук, нали? — попита капитанът.
— Да, много скоро — увери го Пит.
Лека усмивка заигра по лицето на Стенсет, преди отново да затвори очи и да изгуби съзнание. Пит отстъпи, последван от другите.
— Ръката му не изглежда никак добре — отбеляза тихо Джордино.
— Има нужда от незабавна лекарска помощ — кимна Ана. — Както и Михаил.
— Значи трябва колкото може по-бързо да намерим изход. — Пит се обърна към Чавес. — Проучихте ли мястото?
— Доколкото видях, заобиколени сме от твърди скали с изключение на отвора, който запушиха. — Чавес взе фенера и го подаде на Пит.
— Виж сам.
Придружен от Ана и Джордино, Пит обиколи пещерата. Стените бяха, както каза Чавес, от изсечени и набраздени скали, които се извисяваха три метра над главите им. Над тях недокоснати скали се издигаха петнайсет метра нагоре във формата на свод. От самия връх падаше сноп светлина и предоставяше чист въздух, както и искрица надежда.
Джордино се втренчи в отвора на върха и поклати глава.
— Дори на Спайдърмен щеше да му е трудно да се измъкне оттам.
Пит продължи обиколката, докато не стигнаха до единствения вход, който беше затворен от огромен къс гранит. Застана пред него и известно време го изучава.
— Това е нашият единствен изход — каза той най-накрая.
— Доста трудно ще е без къртач и малко взрив — поклати Джордино глава.
Пит погледна към Чавес.
— Има ли някакви инструменти тук вътре?
— Не. Нищо друго освен стар автомобилен двигател и някакви боклуци зад онази скала. — Той посочи към центъра на пещерата и ниска купчина от рудни отпадъци. От другата страна стърчаха ръждиви парчета метал.
Пит отново взе газената лампа.
— Ще отида да им хвърля едно око.
Джордино го последва до купчината руда. Заобиколиха куп греди за укрепване на тунели и откриха оглозганите останки на древен автомобил. Шасито носеше каросерията на открито купе, чиито калници силно се разширяваха в единия край.
— Странно място за автосервиз — подхвърли Джордино.
— Разглобили са колата, за да използват двигателя — реши Пит. — Прилича на модел от 20-те години на миналия век. — Той се приближи към двигателя — голям, осемцилиндров, редови, боядисан в черно. Скоростите и карданът бяха заменени от импровизирана система от скрипци, закачени за маховика.
— Вкарали са я или са я избутали дотук, за да използват двигателя като средство за задвижване — обясни Пит. — Вероятно за да вадят водата от по-ниско разположените галерии.
— Доста як мотор — каза Джордино и мина отпред, за да се полюбува на големия никелиран радиатор. С ръка избърса слоя мръсотия от горния му край и отдолу се показаха бели букви ИФ на син фон.
— Знаеш ли какво е това? — попита Джордино.
— „Изота Фраскини“ — усмихна се Пит. — Скъп ретро автомобил, който се е произвеждал в Италия. Рудолф Валентино[29] е карал такъв.
— Ще си спомня това, когато следващия път имам нужда от превоз в Сахара[30] — Джордино наду бузи и издуха прахта от купето, разкривайки ръждясалата му повърхност. — Изглежда доста пострадало дори за твоята колекция.
Пит не отговори. Във Вашингтон притежаваше склад, пълен с ретро автомобили. Той обаче не оглеждаше колата заради колекционерската й привлекателност. Наведе се над двигателя и издърпа щеката за измерване на маслото, откривайки, че картерът е пълен. Пъхна я на място и кимна доволно.
Ана го гледаше и поклати глава.
— Не мисля, че тази реликва може да ни помогне по някакъв начин.
— Напротив. Старата дама е нашият шанс да излезем оттук.
Ана го изгледа така, сякаш беше мръднал.
— Как тази купчина старо желязо ще ни извади оттук?
Пит й намигна многозначително.
— Всъщност много просто. Ще използваме един стар номер, който някога е помогнал на Ханибал.
29
Американски актьор от италиански произход, звезда на нямото кино, починал на 31 години. — Б. пр.