„Може ли да ни се помогне? И как? Да се пресели народът в Австралия или Канада? сякаш такива разговори теката от време на време по най-високите етажи.“
„Мястото за църквите било избирано буквално от небето. Вярващите хора са виждали знамения. Извършвали са се тайнства, които са предшествали строителството. А атомната централа са я строили като завод или обикновена свинеферма. Покрива залели с асфалт. С битум. И той, когато горял, се стичал…“
„Чете ли? Край Чернобил хванали избягал войник. Изкопал си землянка и една година живял срещу реактора. Ходил из изоставените къщи, ще намери я сланина, я буркан с мариновани краставички. Залагал капани за зверовете. Бягал, защото старите войници в казармата го пребивали. спасил се в Чернобил…“
„Ние сме фаталисти. Нищо не предприемаме, защото вярваме, че каквото дойде — такова. Вярваме в съдбата. Такава ни е историята… Всяко поколение е преживяло война… Кръв… Как да бъдем други? ние сме фаталисти…“
„Появиха се първите вълкокучета, родили ги вълчиците от кучетата, избягали в гората. По-големи са от вълците, не обръщат внимание на флагчетата, не се страхуват от светлината и хората, не идват, когато ловците ги мамят. И подивелите котки вече се събират на глутници и не се страхуват от хората. Споменът за подчинението на човека е изчезнал. Границата между реалното и нереалното е изтрита…“
„Вчера баща ми стана на осемдесет години… На масата се събира цялото семейство. Гледах го и си мислех колко много е побрал животът му — сталинския ГУЛАГ, войната, а сега и Чернобил. Всичко се е паднало по време на неговото поколение. На едно поколение. А той обича риболова… обича да копае в градината… Като бил млад бил коцкар, майка ми се обиждала: „Не пропускаше ни една фуста в окръга“. И сега забелязвам как гледа, когато насреща върви красива, млада жена…
Какво знаем за човека? За това, какво може… Колко му стига…“
Из слуховете:
„Зад Чернобил ще построят лагер, в който ще държат онези, които са попаднали под радиацията. Ще ги подърват, ще ги понаблюдават известно време и ще ги погребат.
От близките до централата села мъртвите ги извозват а автобуси и направо на гробището ги заравят в братски могили. Като през ленинградската блокада…“
„Няколко души май са видели преди взриванеобясним блясък в небето над централата. Някой даже го снимал. На лентата се видяло, че се движи като някакво извънземно тяло…“
„В Минск измили влаковете и товарните композиции. Ще пренасят цялата столица в Сибир. Там вече ремонтират бараките, останали от сталинските лагери. Ще започнат с жените и децата. А украинците вече ги извозват…“
„Рибарите все по-често срещат риби-амфибии, които могат да живеят и във водата, и на земята. По земята ходят на перки-лапи. Почнали да ловят щуки без глава и перки. плава само търбухът…
Нещо подобно ще стане в скоро време и с хората. Беларусите ще се превърнат в хуманоиди…“
„Това не беше авария, а земетресение. Нещо е станало в кората на земята. Геоложки взрив. Участвали са геофизически и космофизически сили. Военните са знаели предварително, можели са да предупредят, но при тях всичко е строго секретно.“
„Горските животни са болни от лъчева болест. бродят тъжни, очите им са тъжни. Ловците ги е страх и им е жал да стрелят по тях. И зверовете престанали да се страхуват от човека. Лисиците и вълците влизат в селата и се галят о децата.“
„От чернобилците се раждат деца, но вместо кръв в тях тече непозната жълта течност. Има учени, които доказват, че маймуната затова е станала толкова умна, защото е живяла в радиация. Всичкии деца, които ще се родят след три-четири поколения, ще бъдат Айнщайновци. Това е космически експеримент над нас…“
Анатолий Шимански, журналист
журналист
Монолог за картезианската философия и за това как да ядеш заразен сандвич с друг човек, за да не те е срам
„Живях сред книги… Двайсет години четях лекции в университета…
Академичен учен… Човек, избрал за себе си любимото си време от историята, и там си живее. Зает с това напълно, потопен в собственото си пространство. В идеала… В идела, разбира се… Защото и философията по онова време беше марксистко-ленинска, а темите за дисертация бяха: ролята на марксизмо-ленинизма в развитието на селското стопанство или в усвояването на целината. Ролята на вожда на световния пролетариат… Няма място за картезиански размисли. Но на мен ми провървя… дипломната ми работа попадна на конкурс в Москва, звъннаха оттам: „Не закачайте това момче. Нека си пише“. А аз пишех за френския религиозен философ Млбранш, който тълкувал Библията от позицията на рационалния ум. Осемнайсети век — епохата на Просвещението. Вярата в разума. В това, че сме способни да обясним света. Сега разбирам, че ми е провървяло. Не попаднах в мелачката… В бетонобъркачката… Чудо! Преди това неколкократно ме предупреждаваха: за студентска научна работа Малбранш може и да е интересен. А за дисертация трябва да помислите върху темата. Това вече е сериозно. Все пак ще ви назначаваме в катедрата по марксистко-ленинска философия. А пък вие емигрирате в миналото… Сами разбирате…