Винаги е мечтал не за свобода, а за свободия. За нас дисциплината е репресивен инструмент. Има нещо особено в невежеството ни, нещо близко до източното невежество…
Аз съм историк… Преди много време се занимавах с лингвистика, с философия на езика. Не само ние мислим чрез езика, но и езикът мисли чрез нас. На осемнайсет години, а може би и малко по-рано, когато започнах да чета самиздат и открих за себе си Шаламов, Солженицин, изведнъж разбрах, че цялото ми детство, детството на моята улица, а аз растях в интелигентно семейство (прадядо ми е свещеник, баща ми е професор в Петербургския университет) е пронизано с лагерно съзнание. И целият речник от моето детство е от езика на затворниците. За нас, подрастващите, това беше напълно естествено: да наричаш баща си „дъртия“, майка си — „дъртата“. „За хитрия задник си има X… с винт“ — това го научих на девет години. Да! Нито една цивилна дума. Даже игрите ни, поговорките ни, загадките ни бяха затворнически. Защото затворниците не са отделен свят, който съществува някъде далеч по затворите. Както е писала Ахматова: „Половината страна влизаше, половината страна лежеше“. Мисля, че именно това наше лагерно съзнание трябваше неминуемо да се сблъска с културата. С цивилизацията, с ускорителя на елементарни частици…
Разбира се… Това е факт… Бяхме възпитани в особено съветско езичество: че човекът е властелин, венец на творението. И негово право е да върши със света всичко, което си поиска. Формулата на Мичурин беше: „Не можем да чакаме милост от природата, нашата задача е да си я вземем от нея“. Опит да присадиш на народа онези качества, онези свойства, които той няма. Мечтата за световна революция е мечтата на човека да прекрои и целия заобикалящ го свят. Да прекрои всичко. Да! Имаше един прочут болшевишки лозунг: „С желязна ръка да подкараме човечество към щастието!“. Психологията на насилника. Пещерен материализъм. Предизвикателство-то на историята и предизвикателството на природата. И това няма край… Щом се разруши една утопия, на нейно място идва друга. Сега всички заговориха за Бога. За Бога и за пазара едновременно. Защо не го търсеха в ГУЛАГ, в килиите на трийсет и седма, на партийните събрания през четиресет и осма, когато громяха космополитизма, при Хрушчов, когато рушаха храмовете? Съвременният подтекст на руското боготърсене е лукав и лъжлив. Бомбардират мирни домове в Чечня, унищожават малкия и горд народ… А в църквите стоят със запалени свещички… Ние можем само с меча… Автомат.„Калашников“ при нас заменя думите. Изгорелите руски танкисти ги събират в Грозни с лопати и вили… Това, което е останало от тях… А тук президентът и неговите генерали се молят. И цялата страна ги гледа по телевизора…