— Около седмица преди смъртта му, струва ми се — каза тя. — Опитваше да ми намери роля в новия филм за Дорис Дей. Нали знаете, че истинското име на госпожица Дей е Капелхоф? Говори се, че Рок Хъдсън също ще участва. — По свежото ѝ личице пробяга сянка. — Явно сега няма да получа ролята. Е, както и да е.
Към масата се приближи млад мъж. Беше с къса бяла престилка и носеше поднос. Като нищо можеше да е по-малкият брат на младежа, който държеше чадъра над главата на Хал, когато слязохме от колата в дъжда. Като нищо можех да измъдря нещо в духа на: киното е машина, която поглъща младите и амбициозните, обаче вместо това помолих за чаша кафе.
— Веднага, господине! — отговори младежът, усмихна се лъчезарно на Манди и се отдалечи.
— Нико беше ли добър агент? — попитах. — Тоест беше ли успешен?
Манди се замисли и над този въпрос.
— Не беше от големите — отговори. — Тъкмо започваше като мен — само че беше по-възрастен, разбира се. Не съм сигурна какво е правил, преди да стане агент.
— Срещахте ли се извън работа?
Тя сбърчи нос — милото ѝ, открито лице надали можеше да се смръщи повече.
— Питате дали се е опитвал да…? О, не, взаимоотношенията ни не бяха такива.
— Питах дали ви е водил на разни места, за да се запознавате с хора.
— С какви хора?
— Ами продуценти, режисьори, директори на студии.
— Не, той винаги беше много зает. Все трябваше да се среща с някого.
— Да, така чувам.
— Наистина ли? — Изведнъж стана язвителна. — От кого?
— От никого конкретно. В този град всички говорят.
— И още как.
Тя зарея поглед през прозореца и присви очи. Наистина не исках да узнавам за Манди Роджърс повече, отколкото вече знаех, за подемите и — най-вероятно — спадовете в кариерата ѝ досега. Ала въпреки това се чух да питам:
— Откъде сте, Манди?
— Аз ли? — Въпросът искрено я изненада. За кратко се обърка, а установих, че когато е объркана, престава да играе. Най-неочаквано доби колеблив, неуверен и малко разтревожен вид. — Родена съм в Хоуп Спрингс, Айова. Сигурно никога не сте ходили там. Никой не ходи. Хоуп Спрингс е от местата, които хората напускат.
Младият келнер се върна с кафето ми. Отново огледа Манди, която му отвърна с разсеяна усмивка. Продължаваше да си мисли за Хоуп Спрингс и за всичко — или пък за нищото, — което е оставила там.
— Как научихте за смъртта на Нико? — попитах.
Тя се позамисли, после поклати глава.
— Знаете ли, не помня. Не е ли странно? Сигурно хората в студията са обсъждали случилото се. Някой трябва да ми е казал.
Отместих поглед към прозореца. Синьото птиче отново литна нагоре към палмата. Когато кацна на клонката, вече не го виждах, скри се в сенките между листата. Ето това е щастие — сега си тук, после те няма. Поне дъждът намаляваше.
Манди отново отпи от кока-колата си. Почти празната бутилка изгъргори и Манди ме стрелна с поглед, опасявайки се да не е предизвикала смеха ми.
— Виждали ли те някои от приятелите на Нико? — попитах. — Или може би гаджето му?
— О, той имаше много гаджета — нададе тя кратък звънлив смях.
— Познавате ли някоя?
— Няколко пъти съм го виждала с една жена, но според мен не му беше гадже.
— Как изглеждаше?
— Не я огледах много добре. Видях я на едно парти и двамата тъкмо си тръгваха. Втория път ги срещнах в един бар, но тогава пък аз тъкмо си тръгвах. Висока жена. С тъмна коса. И с красиво лице — голямо и ъгловато, но красиво.
— Защо смятате, че не му е била гадже?
— Не изглеждаха така. Тя всъщност не беше с него — нали разбирате? И като че ли малко приличаше на Нико, може да са били роднини, не знам. — Манди се заигра със сламката в празната бутилка от кока-кола. — Вие за някое от гаджетата му ли работите?
Запитах се какво ли ѝ беше разказал Хал за мен и за причината да търся Нико Питърсън жив или мъртъв. Аз не му бях разкрил много — то и нямаше много, — затова допуснах, че той си е измислил нещо. Такъв си е Хал. Малко е грубоват, обаче има развинтено въображение и обича да украсява скучната истина. Манди Роджърс сигурно си мислеше, че действам от името на жена, която Нико е зарязал малко преди смъртта си. Като се замисля, може би наистина беше точно така.
— Какъв беше Нико? — попитах.
— Какъв беше ли? — намръщи се Манди. Личеше си, че Питърсън е човек, за когото Манди не се е замисляла много-много до днес, нищо че ѝ беше намерил роля в „Конници на червената зора“. — Боже, не го познавах толкова добре. Беше просто човек, който опитва да се наложи. Допадаше ми, струва ми се — не в онзи смисъл, разбира се. Искам да кажа, дори не ми беше приятел, имахме само делови отношения. — Тя замълча, после добави: — Веднъж ме покани да отидем заедно в Мексико. — Отмести поглед и дори се поизчерви.