— Приятел на Ричард ли сте?
Тери се поколеба.
— Ами… да, мисля, че съм.
Погледът му се стрелна към канапето и госпожа Лангриш също погледна натам.
— А, ето го! — възкликна тя, а усмивката ѝ стана по-широка и по-мека. — О, боже, вижте го само, спи като бебе. — Обърна се към Клеър и зловещата цепнатина на устата ѝ се стегна. — А ти защо си се издокарала посред нощ?
— Моля те, върни се в леглото, майко. Знаеш, че утре сутрин имаме среща с хората от „Блумингдейл“. Ще си изморена.
— О, я ме остави на мира! — сряза я майка ѝ. Отново се обърна към Тери с палаво пламъче в очите. — С Ричард сигурно сте ходили да гуляете, нали? Клетото момче, не носи на алкохол — удря го право в главата. — Отново се обърна и нежно изгледа проснатата на канапето фигура. — Той е ужасен човек, наистина е ужасен.
Кавендиш сякаш я чу, защото се размърда и силно изхърка. Старицата се изкиска тихо.
— Чуйте го само! Безобразен негодник!
Най-сетне забеляза и мен. Намръщи се.
— Помня ви — изпъна тя пръст към гърдите ми. — Вие сте… как ви беше името… онзи детектив. — Устната ѝ се изви нагоре в лукава и злобна усмивка, а по бялата маска се появи мрежа от пукнатинки от двете страни на устата. За миг лицето ѝ ужасно заприлича на физиономията на клоун. — Намерихте ли перлите на нейно височество? — измънка тя тихо, многозначително. — Затова ли сте тук?
— Не, още не съм ги намерил. Обаче съм по следата.
Усмивката на клоуна тутакси се изпари и тя отново изопна пръст, този път гневно разтреперан.
— Не ми се подигравай, самохвалко — дрезгаво ме заплаши тя.
— Госпожо Лангриш — ловко се намеси Тери, — мисля, че Клеър има право и наистина трябва да си легнете. Трябва да се наспите добре, за да сте хубава утре сутрин.
Тя го погледна и присви очи. Сигурно през годините си беше имала работа с твърде много мазници като Тери, за да остане дълго в плен на загадъчния му чар.
Клеър пристъпи напред и леко положи длан върху ръката на възрастната жена.
— Хайде, майко, господин Марлоу и Тери са стари приятели. Затова ги поканих тук тази вечер — срещат се след дълго прекъсване.
Според мен хитрата стара лисица усети, че я лъжат, но вероятно беше твърде изморена, затова се задоволи с лъжата и реши да се оттегли. Усмихна се мило на Тери, мен изгледа начумерено и позволи на дъщеря си да я поведе към вратата. Клеър погледна назад към мен и Тери. Зачудих се дали ще дойде ден, когато щеше да изглежда така, както изглеждаше майка ѝ в момента.
Когато двете жени излязоха, Тери издиша през стиснатите си устни и се засмя тихо.
— Бива си я. Кръвта ми се смръзна.
— На мен не ми се стори уплашен.
— О, познаваш ме — майстор съм на преструвките. — Запъти се към мястото, където седях преди малко, наведе се и угаси цигарата си в пепелника на пода, после пъхна ръце в джобовете си, приближи се до канапето и погледна към Кавендиш, който лежеше проснат, същинска карикатура на пияница.
— Клетият Дик. Майката на Клеър е права — той не бива да пие.
— Познаваш ли го? — попитах. — Имам предвид преди?
— О, да, двамата с Клеър дойдоха в Мексико. Всички се познаваме — Нико, нашият приятел Менди и неколцина други. Има един крайбрежен бар, където се събирахме вечер на коктейли. Хубаво местенце. — Хвърли ми поглед през рамо. — Трябва да ми дойдеш на гости някой ден. Изглежда, се нуждаеш от малко слънце и почивка. Много се претоварваш, Фил, открай време.
В деня след убийството на съпругата му бях закарал Тери до Тихуана, до тамошното летище, откъдето той отлетя на юг. Когато се върнах, ме чакаше Джо Грийн. Знаеха, че Тери е офейкал, и ме арестуваха за съучастие. Шефът на Джо, един бияч на име Грегориъс, здравата ме обработи, после престоях няколко часа в карцера, преди да ме освободят, когато научиха за твърде удобното самоубийство на Тери. Отървах се на косъм — и аз, и репутацията ми. Да, Тери ми беше длъжник.
Той се върна и отново застана пред мен, все още с ръце в джобовете. Беше си лепнал подкупващата си усмивка.
— Случайно да носиш онзи куфар? — попита той. — Допускам, че Нико затова е поискал да се срещнете, за да ти го предаде. Нико не е особено издръжлив. Лесно се плаши. Трябва да призная, винаги малко съм го презирал.
— Недостатъчно, за да престанеш да го използваш като свое муле.
Той се ококори.
— Като муле ли? О, приятелю, нали не мислиш, че съм в този бизнес? Твърде мръсен е за мен.
— Преди бих се съгласил с теб, но ти си се променил, Тери. По очите ти познавам.