— Грешиш, Фил — поклати той бавно глава настрани. — Да, променил съм се, наложи ми се. Животът там не е само китари, коктейли и пиле „Моле“. Налага се да вършиш неща, които не си подозирал, че ще правиш.
— Да не искаш да кажеш, че си свършил парите, които наследи от Силвия? Които Харлан Потър ѝ остави. Сигурно са били много.
Той отново стисна устни, за да сдържи усмивката си, струва ми се.
— Да кажем, че направих някои неудачни инвестиции.
— С Менди Менендес?
Не отговори, но си личеше, че съм прав.
— Значи, си задължен на Менди, при това много. Затова си изпратил Клеър при мен — от името на Менди, нали така?
Тери се обърна и се отдалечи от мен сковано, вперил поглед в пода, после се обърна, върна се обратно и отново застана пред мен.
— Както ти казах, познавам Менди. Той не си поплюва по отношение на дългове и такива неща.
— Мислех, че си негов приятел и герой — отбелязах, — защото си спасил него и Ранди Стар от кървава смърт на бойното поле.
Тери се засмя.
— След известно време героите се опетняват. Пък и ти знаеш не по-зле от мен какви са хората — омръзва им да са признателни. Дори започват да се дразнят, че се чувстват задължени.
Замислих се над думите му. Имаше право. Открай време се озадачавам, че Менди изобщо му помогна. Подозирах, че Тери вероятно го държи с нещо. Канех се да го попитам дали е така, но въпросът не ме интересуваше достатъчно.
— Разбира се, Клеър с радост би ме измъкнала. Тя има много собствени пари. Искаше да ми даде малко, за да платя на Менди, обаче… — усмихна се той по своя извинителен и самоопрощаващ начин — още ми е останала мъничко непокътната гордост.
— А двамата мексиканци? — попитах.
— Да, лоша работа — призна Тери и между веждите му се вряза бръчка. — Сестрата на Нико — не я познавам, но не е заслужавала да умре.
— Участвала е в измамата заедно с Нико. Тя е идентифицирала тялото.
— Да, но въпреки това да я убият така… — направи гримаса той. — Кълна се, не знаех, че Менди е изпратил мексиканците по следите на Нико. Мислех, че ще изчака, докато Клеър… говори с теб, докато ти имаш малко време да намериш Нико, в което изобщо не се съмнявах само ако Менди беше изчакал още мъничко. Менди обаче е неприятна смесица от нетърпение и недоверие. Затова е изпратил онези злодеи сами да търсят Нико. Печална грешка.
— Работата е там, че никой, нито ти, нито Менди или който и да е друг щяхте да знаете за фокуса на Нико, ако Клеър не го беше мярнала в Сан Франциско.
— Да, така е. Знаеш ли — завъртя се той на пети за поредната порция сковано крачене със сключени зад гърба ръце, — много ми се иска да не го беше видяла. Всичко щеше да е много по-просто.
— Сигурно е така, но каква вина има тя? Не тя е казала на Менди, че го е видяла, нали? Предполагам, че е съобщила на теб, а ти си казал на Менди. Така се е завъртяла машината. Прав ли съм?
— Не мога да те лъжа. — Думите му ме разсмяха, а когато се засмях, Тери придоби оскърбен вид — ама наистина. — В момента не те лъжа — увери ме той засегнато. — Да, казах на Менди. Знам, не биваше. Все пак ти обясних, имам причини да му бъда признателен…
— Освен това е трябвало да се представиш добре пред него, като му поднесеш откъслечно от новината, че Питърсън само се преструва на мъртъв и все още е на свобода с куфара на Менди, натъпкан с дрога.
— А, да, онзи куфар — каза Тери.
— Веднъж ми го даде да ти го пазя.
— Вярно е, дадох ти го. Не беше ли онази нощ, когато ме откара до Тихуана, след смъртта на клетата Силвия? Не мога да си спомня. Разбира се, като си го видял у Питърсън, ти си го познал.
— Голям ветеран.
— Английски е, затова е толкова здрав.
Тери престана да крачи, седна на столчето пред пианото, преметна крак връз крак и облегна брадичка на ръката си като Мислителя на Роден. Тери има най-дългите крака, които съм виждал. Като щъркел е.
Понечи да каже нещо, но в този момент Ричард Кавендиш се надигна на канапето, погледна ни, облиза устни и примигна.
— Какво става? — попита дрезгаво.
Тери почти не го удостои с поглед.
— Всичко е наред, Дик. Заспивай.
— А, добре — изломоти Кавендиш, пльосна се обратно на канапето, а ръцете и краката му провиснаха от двете страни. След броени секунди отново захърка.
Тери потупа джобовете на панталона си. Не знам какво очакваше да намери там.
— Бих те помолил за още една цигара, но не искам отново да пропушвам. — Стрелна ме с кос поглед. — Ще ми кажеш ли къде е куфарът?
— Разбира се. В шкафче на Юниън Стейшън, а ключето е в плик, който пътува към мой приятел — е, нещо като приятел, — Бърни Олс. Той работи в шерифството и е заместник-началник на отдел „Убийства“.