Куршумът улучи челото на Тери, точно под косата. Той застина за миг, както си беше, проснат по корем с пепелника в едната ръка и опрял другата на пода до себе си, за да опита да се изправи. При това нямаше да се изправи никога вече. В главата му зейнаха две дупки — една на челото и втора отзад, в основата на черепа. От втората обилно рукна кръв и някаква лепкава на вид материя. Главата му клюмна и той заби лице в килима.
Евърет, изглежда, се канеше да стреля отново, но аз се пресегнах, преди той да успее да произведе втори изстрел. Не ми беше трудно да му отнема пистолета. Всъщност той едва ли не сам ми го даде. Беше без сили, стоеше прав и долната му устна трепереше, докато гледаше към Тери, облян в кръв на пода. Едното стъпало на Тери, дясното, потръпна няколко пъти, после застина неподвижно. Забелязах, както съм имал случай да забележа и преди, че барутът мирише почти като пържен бекон.
Зад Евърет вратата отново се отвори и този път влезе Клеър. Тя застина на прага и огледа сцената, преди по лицето ѝ да се изпише ужас и потрес. После пристъпи напред, избута брат си и падна на колене. Вдигна главата на Тери и я прегърна в скута си. Нищо не каза. Дори не се разплака. Наистина го обичаше, вече ясно прозрях. Как не го проумях по-рано? Тя вдигна очи към мен и към пистолета в ръката ми.
— Ти ли…?
Поклатих глава.
Клеър се обърна към брат си.
— Ти ли беше?
Той не можеше да я погледне.
— Никога няма да ти простя — каза му тя спокойно, с почти официален тон. — Никога няма да ти простя и се надявам да умреш. Дано да вземеш свръхдоза много скоро, да изпаднеш в кома и повече да не се свестиш. Винаги съм те ненавиждала и вече знам защо. Знаех си, че един ден ще съсипеш живота ми.
Евърет още не можеше да я погледне, не отговори, не отрони нито дума. То и нямаше нищо за казване.
Зад нас Ричард Кавендиш се изправи на крака и политна напред. Като видя Тери и яркочервената му кръв, която попиваше в синята рокля на жена му, се закова на място. Няколко секунди не се случи нищо, после внезапно Кавендиш се разсмя.
— Така, така, имаме жертва, значи.
Пак се засмя. Сигурно сънуваше, че случващото се пред очите му не е реалност. Отново тръгна напред, прекрачи тялото на Тери, протегна ръка и потупа Клеър по главата, после, залитайки, излезе през вратата и изчезна, тананикайки си.
Най-накрая Клеър се разплака. Зачудих се дали да не отида при нея, но какво щях да помогна. Вече беше твърде късно да направя каквото и да било.
25
Не се обадих на Бърни. Реших, че напоследък много съм му досадил, пък и той на мен — не исках пак да ми се разкрещи по телефона, да ме обижда и да ми обяснява как да направя със себе си неща, които и най-добрият акробат на света не би успял да направи. Затова звъннах на Джо Грийн, на добрия стар Джо, който винаги е готов да пийне с теб бира, да пусне някоя шега, да плещи за някой мач и чиито панталони се набират на чатала в топло време.
Джо беше на работа, както винаги, и двайсет минути след моето обаждане се появи в Лангриш Лодж с две полицейски коли, чиито сирени ревяха подире му. Евърет Едуардс вече се беше свил като таралеж на дивана, освободен малко преди това от пияния му зет. Ронеше горчиви сълзи, но май не от разкаяние, а от неудовлетвореност, макар да не проумявах защо ще се чувства неудовлетворен. Може би смяташе, че Тери е умрял твърде бързо и не е страдал достатъчно. Или пък беше разочарован от баналността на случилото се, може би предпочиташе някаква величава сцена с дуел с мечове и трупове навсякъде като нещо, написано от онзи другия Марлоу, дето видял как Христовата кръв тече еди-къде си.
Джо се изтъпанчи насред стаята и се озърна, тревожно намръщен. Тук не беше в свои води. Бе свикнал да се катери по стълбите на разни квартири, да рита врати, да притиска към стената хулигани по потници с потни петна и да навира в устата им дулото на своя трийсет и осми калибър специален пистолет, за да престанат да крещят. Това беше светът на Джо. А това тук изглеждаше като салонна игра в някой кънтри клуб, която се беше объркала адски, ама адски много.
Приклекна и огледа с присвити очи дупките от куршуми по черепа на Тери, после отмести поглед към Евърет Едуардс, свит на канапето, и накрая към мен.