— Имахте ли нареждане, в което да се казва, че можете да ме подслушвате? — запита той.
— Слушай сега, Бош — рече Люис. — Казах ти, ние…
— Не мисля. Трябва да има доказателство за престъпление, че да получите нареждане. Поне това е, което съм чувал. Само че „Вътрешно разследване“ обикновено не си прави труда да навлиза в такива подробности. Знаеш ли как изглежда отстрани това твое обвинение в нападение на служители, Кларк? Докато вие двамата можете да ме подведете под отговорност за това, че съм ви измъкнал от колата и съм ви поизкалял задниците, аз ще подведа вас двамата, шефа ви Ървинг, отдел „Вътрешно разследване“, началника на полицията и целия шибан град, ще ви изправя пред федералния съд и ще ви обвиня в нарушение на Четвъртата поправка37. Това значи незаконно претърсване и задържане. Ще намеся и кмета, ако се наложи. Как ви се струва това?
Кларк се изплю върху тревата в краката на Бош. Капка кръв от носа му падна върху бялата риза.
— Не можеш да докажеш, че всичко това идва от нас, защото не е така — каза той.
— Какво всъщност искаш, Бош? — изфъфли Люис. От гняв лицето му беше станало по-тъмночервено, отколкото беше, когато вратовръзката му се беше врязала във врата. Бош тръгна бавно в кръг около тях, та двамата трябваше постоянно да въртят глави, за да го гледат.
— Какво искам ли? Ами вие сте ми толкова противни, че дори не бих се занимавал да ви изкарвам пред съда. Стига ми, дето ви пооцапах гащите. Искам само…
— Бош, би трябвало да се прегледаш при психиатър — избухна Кларк.
— Мълчи, Кларк — обади се Люис.
— Ти мълчи! — отвърна партньорът му.
— Всъщност аз вече съм се преглеждал — рече Бош. — И резултатът от прегледа напълно ме задоволява. Вие обаче, като гледам, ще бъде най-добре да посетите ветеринар.
Той продължи да обикаля около двамата.
— Ще ви кажа направо: готов съм да забравя всичко станало дотук. Искам само да ми отговорите на няколко въпроса и с това ще приключим малкото недоразумение. После ще ви освободя. Нали в крайна сметка всички сме част от голямото семейство.
— Какви са тия въпроси, Бош? — запита Кларк. — За какво говориш?
— Кога започнахте да ме следите?
— Във вторник сутринта, когато излезе от сградата на ФБР — отвърна Люис.
— Няма да му казваш нищо бе, човек — каза Кларк на партньора си.
— Ама той вече знае.
Кларк погледна Люис и поклати глава, сякаш не можеше да повярва на това, което чува.
— Кога поставихте „буболечката“ в телефона ми?
— Не сме… — рече Люис.
— Глупости! Няма значение. Видели сте ме, като разпитвах хлапето в Бойстаун. — Това беше твърдение, а не въпрос. Бош искаше да си помислят, че той така или иначе знае всичко и просто очаква потвърждение.
— Да — рече Люис. — Това беше през първия ден от наблюдението. Значи си ни забелязал. И какво от това?
Хари видя, че Люис се мъчи да бръкне с ръка в джоба на сакото си. Той го изпревари и бръкна пръв. Вътре намери връзка ключове, сред които имаше и ключ от белезници. Хари хвърли връзката в колата.
— На кого казахте за това? — запита той.
— Да сме казали ли? — рече Люис. — За момчето? Не сме казали на никого, Бош.
— Вие пишете всеки ден доклад по наблюдението и правите снимки, нали така? Обзалагам се, че на задната седалка на колата ви има фотоапарат. Освен ако не сте го забравили в багажника.
— Разбира се, че имаме.
Бош запали цигара и започна отново да ги обикаля.
— Та къде отидоха вашите донесения?
Измина малко време, преди Люис да отговори. Бош видя той намигна на Кларк.
— Предадохме първия доклад и филма вчера. Оставихме на заместник-шефа, както винаги. Дори не знаем дали той ги е видял. Само това сме дали досега. Хайде, Бош, свали тези белезници от нас. Всичко това е толкова нелепо. Ще ни видят хората и тъй нататък. Можем да си говорим и без тях.
Бош издуха дим между двамата и им каза, че белезниците ще останат, докато свърши разговора. Той се наведе, доближи лице до Кларк и рече:
— Кой друг получи копие?
— От доклада по наблюдението ли? Никой, Бош — отвърна Люис. — Това би било нарушение на установената процедура.
Бош се изсмя и поклати глава. Той знаеше, че те не биха нарушили никое служебно правило. Обърна се и тръгна към къщи.
— Чакай, Бош, чакай — извика Люис. — Изпратихме копие на твоя лейтенант. Хайде, върни се.
Бош се върна и Люис продължи:
— Искахме да свършим добра работа. Трябваше да го направим. Заместник-шефът Ървинг ни нареди. Направихме така, както той поиска.
— Какво се казваше в доклада във връзка с хлапето?