В стаята беше само Телайа Кинг, седнала пред компютъра. Точно това искаше Бош. Позната още като „Краля“, име, което тя мразеше, или като „Елвис“, против което нямаше нищо против. Телайа Кинг беше компютърният специалист на екипа СБУП. Ако искаш да проследиш маршрутите, по се движи някоя банда хулигани, или да откриеш къде се е замотало някое регистрирано като малолетен престъпник хлапе, „Елвис“ щеше да ти помогне. Но Бош се изненада, че я завари сама. Той погледна часовника си. Беше малко след два — твърде рано, за да бъдат на улицата останалите хулиганоборци.
— Къде са ти другарчетата? — запита той.
— Здрасти, Бош — рече тя и откъсна поглед от екрана. — На погребение са. Имаме две банди, които отдавна враждуват, а днес са излезли да си заровят по няколко махленски момчета в едно и също гробище, та нашите отидоха там горе, за да сме сигурни, че всичко ще мине спокойно.
— Ами ти защо не си горе с момчетата?
— Току-що идвам от съда. Но преди да ми кажеш какво те води тук, Хари, защо не ми разкажеш какво е ставало днес в кабинета на Деветдесет и осем паундовия?
Бош се усмихна. Мълвата се разнасяше по-бързо из полицейския участък, отколкото вън на улицата. Той й разказа накъсо премеждията си и предстоящата битка с ОВР.
— Бош, май вземаш нещата твърде на сериозно — рече тя. — Защо не си намериш някой допълнителен ангажимент за извънработно време? Нещо, което да те поддържа свеж, както прави твоят партньор. Язък, че е женен. Та той изкарва три пъти повече от продажбата на къщи в сравнение с това, което получаваме ние, като си блъскаме главите по цял ден. Как бих искала да имам и аз такова занимание.
Бош кимна. Той твърдо вярваше, че много хубаво не е на хубаво. Понякога смяташе, че единствен той прави всичко както трябва, а всички останали не гледаха на нещата твърде сериозно. В това беше и големият проблем. Всеки си имаше някакво занимание за след работно време.
— От какво имаш нужда? — запита Телайа кинг. — Най-Добре е да ти свърша работа час по-скоро, преди да е пристигнала заповедта за тебе. После ще те гледат като прокажен.
— Давай тогава — рече той и придърпа един стол за себе Си, след като й каза какво искаше от компютъра.
Компютърната система на отдела имаше една програма, Наречена ИПВ, което означаваше „Информация за престъпните връзки“. Програмата съдържаше в своите файлове най-важното за 55 000 регистрирани членове на банди и малолетни от града, склонни към престъпления. Компютърът беше свързан с този на областния шериф, който съдържаше още около 30 000 свои досиета. Една част от програмата ИПВ заемаше файлът с прякори от подземния свят. Той съдържаше имена, с които се обръщаха един към друг членовете на банди и другите регистрирани, и съответните истински имена, рождени дни, адреси и т.н. Всички прякори, които достигаха до полицията чрез разпити на задържаните и показанията на свидетели, се вкарваха в програмата. Някои твърдяха, че в нея имало над 90 000 прякора. Само трябва да знаеш кой клавиш да чукнеш. А „Елвис“ знаеше.
Бош й даде трите букви, които знаеше22.
— Не зная дали това е цялото име, или е част от него — рече той. — Мисля, че е само част.
Тя набра командите за отваряне на файловете на ИПВ, вкара буквите и задейства програмата. Отне й около тридесет секунди, след което абаносовото лице на Телайа Кинг се разкриви в гримаса.
— Триста четиридесет и три възможности — обяви тя. — Май ще поостанеш повечко при мен, скъпи.