Той й каза да елиминира чернокожите и латиноамериканците. Обаждането на телефон 911 звучеше като да е от бял. Тя натисна още няколко клавиша и кехлибарените букви на екрана на компютъра се разместиха, за да сформират нов списък.
— Този път е по-добре. Само деветнайсет — рече Кинг.
Нямаше нито един прякор, който да се състои само от трите букви „Ша“. В списъка бяха пет прякора „Шадоу“, четири „Шаха“, два „Шарки“, два „Шаркай“ и по един „Шарк“, „Шаби“ „Шалоу“, „Шанк“, „Шабот“ и „Шейм“. Бош мислеше трескаво за изписаните от драскача върху тръбата букви, които беше видял при язовира. Назъбеното „С“, наподобяващо зинала паст. Можеше ли да бъде паст на акула23?
— Я дай само вариациите върху „акула“ — рече той.
Кинг чукна няколко клавиша и горната половина от екрана се изпълни с нови редове от кехлибарени букви. „Шарк“ беше момче от Долината. С полицията беше имало крайно ограничени контакти: само едно задържане, последвано от пускане под гаранция, привличане под отговорност за нарушение на реда, след като беше заловено да шари седалките в автобуса между булевард „Вентура“ и Тарзана. Петнадесетгодишен. Не беше в реда на нещата да се намира при язовира в три часа сутринта в неделя, помисли си Бош. Кинг мина на първия „Шарки“. Оказа се, че в момента се намира във възпитателния лагер за малолетни престъпници в Малибу. Вторият „Шарки“ беше умрял. Убили го бяха във война между улични банди през 1989 година. Истинското му име още не беше установено.
Когато Кинг премина към първия „Шаркай“, екранът се изпълни с информация и дори на долния му край замига думата „следва“.
— Ето ти един постоянен нарушител — рече тя.
В компютърната памет беше събрана информация за Едуард Нийз, бял, от мъжки пол, на седемнадесет години, най-често движещ се с жълт мотопед с номер ЖВН 138, за когото нямаше сведения да принадлежи към отделна банда, а само използваше прякора „Шаркай“ като драскачески символ. Следваха цели два екрана контакти с полицията. Постоянни бягства от дома на майка му в Чатсуърт. По местата, на които беше задържан, Бош можеше да заключи, че този „Шаркай“ прекарваше времето си отчасти в Холивуд и отчасти в Западен Холивуд, когато избягаше от къщи. Той прегледа докрай втория екран и спря вниманието си на едно задържане отпреди три месеца при язовира.
— Това е той — рече Бош. — Остави ги другите. Ще ми отпечаташ ли това?
Тя натисна клавишите за отпечатване на файла и му посочи редицата картотеки отзад до стената. Бош отиде дотам и отвори шкафчето с буквата „Н“. Вътре намери папката на Едуард Нийз и я измъкна. В нея имаше цветна фотография на момчето. Беше русо и на снимката изглеждаше по-малко. Имаше онзи вид на засегнат и борбен младеж, който беше толкова често срещан, колкото и акнето по лицата на днешните тинейджъри. Но Бош беше впечатлен от това, че лицето му изглеждаше познато. Не можеше обаче да определи откъде. Погледна снимката отзад. Датата беше отпреди две години. Кинг му подаде листа от принтера и той седна зад едно от празните бюра да разгледа съдържанието на папката.
Най-сериозните нарушения, в които момчето, наричащо себе си „Шаркай“, беше уличено, бяха кражби от магазини, вандализъм, скитничество и притежание на марихуана и амфетамини. Беше затваряно веднъж за двадесет дни в Дома за малолетни в Силмар, след като е било задържано за наркотици, но след това го бяха освободили под гаранция. Всички останали пъти майка му го беше освобождавала незабавно. То беше хроничен беглец от къщи и отхвърлено от системата.
В папката нямаше кой знае какво повече, отколкото се съдържаше в компютърния файл. Само някои уточнения, направени по време на разпитите. Бош разлистваше страниците, докато попадна на доклада по обвинението в скитничество. Бяха го подвели под отговорност и се беше стигнало до предварително съдопроизводство, когато Шаркай се беше съгласил да се прибере вкъщи при майка си и да остане там. Очевидно не беше издържал дълго. Следваше доклад, че майка му го обявила за избягал две седмици по-късно. Според докладите в папката все още беше в неизвестност.
Бош прочете внимателно резюмето на служителя във връзка с арестуването за скитничество, което гласеше:
„Служителят е разпитал Доналд Смайли, който се грижи за поддръжката на язовира «Мълхоланд», и последният е заявил, че на същата дата, в седем часа сутринта, отишъл при тръбата до обиколния път, да я почисти от боклуците. Смайли е намерил момчето заспало в направено от вестници леговище. То е било мръсно и неадекватно, когато се е събудило, очевидно в резултат на употребата на наркотични вещества. Служителят се обадил на полицията. Задържаният е заявил пред служителя, че редовно спи там, понеже майка му не го иска вкъщи. Служителят е установил, че задържаният се издирва за бягство от дома и го е взел под попечителство, считано от тази дата.“