Истинска какофония от пъшкане, мърморене и тежко дишане ехтеше през отвора на нашарената от графитите тръба. Един широкоплещест, гол до кръста мъж, с издраскан и изцапан гръб, излезе заднишком, влачейки голямо парче черен твърд найлон, върху което лежеше тялото на мъртвеца. То беше положено с лицето нагоре, а главата и ръцете все още бяха омотани в черната риза. Бош се огледа за Донован и го видя да прибира видеокамерата отзад в синия микробус на техническия екип. Отиде при него.
— Сега ще трябва да влезеш отново вътре — рече Хари. — Искам всичките отпадъци — вестници, пликчета, кутии, памуци, шишета и спринцовки да бъдат събрани и поставени в пликове.
— Дадено — отвърна Донован. След малко допълни: — Не че искам да кажа нещо, Хари, но все пак наистина ли мислиш, че всичко това е необходимо? Струва ли си да се трепем чак толкова?
— Според мен няма как да разберем преди аутопсията — отвърна Бош. Понечи да тръгне нанякъде, но спря и допълни: — Виж сега, Дони, знам, че е неделя и тъй нататък, но… благодаря ти, че ще се върнеш вътре.
— Няма защо. За мен обаче това си е чиста проба „свръхдоза“.
Голият до кръста мъж и един от помощниците на съдебния лекар клечаха наведени над трупа. И двамата носеха бели гумени ръкавици. Докторът беше Лари Сакаи, когото Бош познаваше от години, но никога не беше харесвал. На земята до краката му стоеше отворена пластмасова кутия. Сакаи извади от нея скалпел и направи неколкосантиметров разрез на трупа, малко над левия хълбок. Кръв не се появи. Докторът извади от кутията термометър и го закрепи към края на една извита сонда, след като я вкара в разреза и грубичко, но професионално я натика навътре към черния дроб.
Голият до кръста мъж направи гримаса и Бош забеляза, че на външния край на десния му клепач имаше татуирана синя сълза. Това му се стори съвсем на място. Все пак беше единствената поява на състрадание, което мъртвецът можеше да получи.
— Времето на настъпване на смъртта ще ни озори — рече Сакаи, без да отмества поглед от това, което вършеше. — Горещината вътре в тръбата ще отклони температурната загуба в черния дроб. Колегата Осито влезе вътре с термометър, който показваше двайсет и седем градуса, а десет минути по-късно стигна двадесет и девет. Нямаме твърдо установена температура нито на тялото, нито в тръбата.
— Е, и? — запита Бош.
— Е, значи, че тук не мога нищо да ти кажа. Ще трябва да направя някои допълнителни изчисления, които ще отнемат време.
— Искаш да кажеш, че ще оставиш някой, който знае как да свърши работата, нали? — рече Бош.
— Не се тревожи бе, човек. Ще си получиш резултата, когато дойдеш за аутопсията.
— Като стана дума за аутопсия, кой ще реже днес?
Сакаи не отговори. Беше зает с краката на мъртвеца. Повдигаше ту единия, ту другия и опипваше с ръка глезените. След това ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата. Отново повдигна краката един след друг, наблюдавайки как се сгъват в коленете. После притисна корема на мъртвия човек, сякаш го опипваше за контрабандна стока. Накрая бръкна под ризата и се опита да раздвижи главата. Тя не помръдна. Бош знаеш, че ригор мортис4 започва от главата, преминава върху тялото и тогава в крайниците.
— На тоя вратът му съвсем се е сковал — рече Сакаи. — И стомахът му натам отива. Обаче крайниците все още се движат добре.
Той взе закрепения зад ухото си молив и натисна с гумичката му кожата на трупа. Долната половина на тялото, която беше по-близо до земята, имаше леко виолетов оттенък, сякаш беше пълна с червено вино. Това се дължеше на постморталното посиняване. Когато сърцето спре да изпомпва кръвта, тя се отправя към най-ниските части на тялото. Щом Сакаи притисна с молива по-тъмната кожа, не се появи бяло петно, което беше сигурен знак, че кръвта окончателно се беше съсирила. Човекът очевидно беше мъртъв поне от няколко часа.
— Постморталната синина е постоянна — рече Сакаи. — Това, както и общият му вид, ме карат да мисля, че хубостникът е мъртъв от поне шест или осем часа. Но не бързай да се хващаш за това, Бош, преди да сме направили и температурното изследване.
Казвайки това, Сакаи отново не погледна нагоре. Двамата с другия мъж, на име Осито, захванаха да изваждат навън джобовете на широките зелени панталони на мъртвеца. И задните, както и страничните бяха празни. За да проверят задните, двамата обърнаха тялото настрана и Бош се наведе да огледа отблизо голия гръб на мъртвия. Кожата беше лилава на цвят от съсирената кръв и мръсна. Но по нея Хари не забеляза драскотини или белези, които да му позволят да приеме, че тялото е било влачено.