— Както виждаш, знаем за снимките — рече Бош.
Момчето извади 46 долара и 55 цента, пакет цигари, кибрит, малко джобно сгъваемо ножче, закачено към ключодържател, и снопче полароидни плаки. Това бяха снимки на самия Шаркай и другите момчета от тайфата. На всяка от тях сниманият беше гол, в различни степени на сексуална възбуда. Докато Бош ги разглеждаше, Уиш надзърна зад рамото му, но бързо отвърна поглед настрана. Тя взе кутията с цигари, порови вътре и намери само една с марихуана.
— Май и това ще трябва да задържим. Няма начин — рече Бош.
Потеглиха към полицейския участък на улица „Уилкокс“, тъй като часът беше пиков и щеше да им е необходим цял час, за да се доберат до сградата на ФБР в Уестууд. Стигнаха там малко след шест часа, когато участъкът беше почти безлюден и всички си бяха тръгнали за вкъщи. Бош заведе Шаркай до една от стаите за разпит с размери два и половина на три метра. Вътре имаше малка масичка, носеща следи от много загасени върху нея цигари, и три стола. На стената имаше табелка с надпис, направен на ръка, който гласеше: „Никакво хленчене!“ Бош постави момчето да седне на „пързалката“ — дървен стол, чиято седалка беше старателно полирана, а от предните два крака бяха отрязани парчета на около сантиметър. Наклонът напред не се забелязваше веднага, но беше достатъчен, та хората, които седнеха на този стол, да не могат да се чувстват удобно. Те най-често се облягаха назад, но скоро започваха да се изхлузват. Единственото, което можеха да направят, беше да се наведат напред, право в лицето на онзи, който ги разпитва. Бош каза на момчето да не мърда, след което излезе навън, за да обмисли с Уиш стратегията им, затваряйки вратата след себе си. Тя обаче веднага отвори вратата отново.
— Незаконно е — рече Уиш — да се оставя непълнолетен без придружител в затворено помещение.
Бош затвори отново вратата.
— Той не се оплаква. Нали трябва да поговорим. Какво си се разчувствала толкова за него? Искаш ли ти да се заемеш с него, или ще оставиш на мен да го разпитам?
— Не зная — отвърна тя.
С това приключиха спора. „Не зная“ означаваше „не“. Един първи разпит на свидетел, при това настроен не твърде дружелюбно, изискваше умело подбран арсенал от изнудване, подмазване и умоляване. Щом тя каза, че не знае, значи не искаше да се захваща.
— Ти би трябвало да си експерт по разпитите — рече Уиш и на Бош му се стори, че долавя присмехулна нотка в гласа й. — Поне според досието ти. Не съм сигурна дали за това се изисква ум, или подходяща мускулатура. Но бих искала да видя как се прави.
Той кимна, игнорирайки насмешката. Бръкна в джоба си й извади цигарите и кибрита на момчето.
— Влез вътре и му ги дай. Аз трябва да отида да проверя Дали няма някакво съобщение на бюрото ми и да приготвя Магнетофон за запис на разпита. — Когато забеляза изражението на лицето й при вида на цигарите, Бош допълни: — Първото правило при разпит гласи: създай у разпитвания усещането, че се чувства удобно. Дай му цигарите, а ти не дишай, ако димът не ти понася.
Той понечи да тръгне, но тя го запита:
— Бош, какво правеше момчето с онези снимки?
Ето значи какво я е притеснявало, помисли си Бош.
— Виж сега. Преди пет години момче като него щеше да отиде с онзи мъж и да направи дявол знае какво. Вместо това днес то му продава снимки. Има толкова много убийци на деца, венерически болести и прочие. Днешните хлапета са по-хитри. Далеч по-безопасно е да продадеш свои снимки, отколкото плътта си.
Тя отвори вратата на стаята за разпити и влезе вътре. Бош прекоси оперативната стая и спря пред бюрото си, да провери имаше ли някакво съобщение за него, забучено на хромирания шиш. Адвокатът му най-после беше отговорил на обаждането. Бремер от „Таймс“ също се беше обадил, макар да беше използвал един псевдоним, за който се бяха разбрали още по-рано. Бош не искаше някой, който души около бюрото му, да разбере, че е влязъл във връзка с пресата.
Той остави съобщенията набодени на шиша, взе служебната си електронна карта, отиде до шкафа с канцеларски материали и го отвори. Разпечата една нова деветдесетминутна касета и я постави в касетофона, който стоеше на най-долния рафт. После го включи и се увери, че касетата, която беше вътре от по-рано, се върти. Пусна го на запис и провери отново дали и двете касети са изправни. Едва тогава Бош слезе долу в приемната и помоли едно пълничко момче от скаутите27, което седеше там, да отиде и да поръча пица за участъка. Даде му една десетачка и му каза да донесе пица-та в стаята за разпити, когато бъде доставена, заедно с три кутийки кока-кола.