Бош намери пътя на картата и подкара навън от бензиностанцията. Замисли се върху нейната история за педофила. Нещо започна да го гложди. Нещо се въртеше из съзнанието му, но не можеше да получи достъп навън. Той го отпъди и премина към следващия въпрос.
— Защо нищо от откраднатото не излезе на бял свят? Всички тия бижута, скъпоценности и други предмети… Нищо де се появи освен една-единствена гривна. Дори и нещо не толкова ценно от всичко задигнато.
— Вероятно са покрили плячката до момента, в който ще решат, че вече е чисто — реши Уиш. — Тъкмо затова са похарчили Медоус. Нарушил е общата сигурност, залагайки гривната, преди останалите да са решили, че е чисто. Другите са разбрали, че е свършил тази работа, той не е казал къде я е заложил и затова са го раздрусали, докато пропее. После са го убили.
— И по случайно стечение на обстоятелствата тъкмо аз получавам онова повикване.
— Случва се.
— Нещо има в цялата тази история, което не е наред — каза Бош. — Започваме с това, че Медоус бива дрогиран, изтезаван и прочие, нали така? Той им казва каквото искат да научат, те го инжектират със свръхдоза и отиват до заложната къща да си приберат гривната, става ли?
— Става.
— Да, обаче не става. У мен е разписката от заложната къща. Беше скрита. Значи той не им я е дал и се е наложило да разбиват, за да вземат гривната, прикривайки действието си с това, че са взели още някои джунджурийки. Е, ако той не им е дал разписката, как тогава са разбрали къде е гривната?
— Казал им е, предполагам.
— Не мисля. Просто не виждам защо ще им даде една следа, а не и втората. Нямало е нищо да спечели, ако укрие разписката. Ако те са разбрали името на заложната къща, щели са да вземат и разписката.
— Значи искаш да кажеш, че е умрял, преди да им каже каквото и да било? А те вече са знаели къде е заложена гривната?
— Точно така. Обработили са го, за да получат разписката, но той не е поддал, не се е пречупил. Затова го убиват. После се освобождават от тялото и обръщат квартирата му наопаки. Но разписката така и не намират. Тогава отиват и разбиват заложната къща като третокласни пладнешки разбойници. Въпросът е, ако Медоус не им е казал къде е заложил гривната и ако не са намерили разписката, как са разбрали къде Да я търсят?
— Хари, това е чиста проба фантазиране.
— Че с какво се занимават ченгетата?
— Е, не знам. Може да има много отговори. Може да са държали Медоус под наблюдение, понеже не са му вярвали изцяло, и да са го видели, когато е влизал в заложната къща. Може много…
— Може и да са имали техен човек, да речем ченге, който е видял гривната в месечния доклад за приетите в заложната къща предмети и им е казал. Тези списъци стигат до всички полицейски участъци в окръга.
— Смятам, че подобно фантазиране вече е патологично.
Пристигнаха. Бош спря колата в началото на настланата с чакъл алея, която минаваше под дървена табела с изрисуван зелен орел и надпис „Рота Чарли“. Вратата беше отворена и те подкараха по алеята с канавки от двете й страни. Пътят пресичаше зеленчуковата градина по средата, оставяйки доматите отляво, а това, което миришеше като чушки, отдясно. Недалеч напред се виждаше голям хамбар, обшит с алуминиева ламарина, и просторна къща, построена в стила на ранчо. Отзад Бош забеляза горичка от авокадови дървета. Когато стигнаха до кръглия участък за паркиране пред къщата ранчо, той угаси мотора.
Един мъж в бяла престилка, чиста и лъскава като голия му обръснат череп, се показа на входната врата.
— Тук ли е господин Скейлс? — запита Бош.
— Искате да кажете полковник Скейлс. Не, няма го. Ама то е време за хапване. Значи скоро ще дойде от полето.
Човекът не ги покани да влязат и се скрият от слънцето, затова Бош и Уиш се върнаха и седнаха в колата. Няколко минути по-късно по пътя се зададе един мръснобял прашен пикап. На шофьорската врата имаше изписана голяма буква „С“29 и орел, поместен в нея. От кабината слязоха трима мъже, а в каросерията се изправиха още шест. Всичките се отправиха към къщата с бърза крачка. На възраст бяха от четиридесет до петдесетгодишни. Носеха зелени военни панталони и тениски, прогизнали от пот. Никой нямаше кърпа на главата или слънчеви очила, нито пък беше навил ръкави. Косите им не бяха по-дълги от сантиметър. Всичките имаха силен слънчев загар. Шофьорът, който беше облечен в същата униформа, но беше поне с десет години по-възрастен от останалите, забави ход и спря, за да изчака останалите да влязат в къщата. Докато приближаваше, Бош му даде около шейсет години, че дори и малко отгоре, но човекът изглеждаше толкова здрав, колкото е бил и на двадесет. Косата му, доколкото личеше върху лъщящия череп, беше бяла, а кожата — с орехов цвят. На ръцете му имаше брезентови работни ръкавици.