— Ще видим — рече Бош. Скейлс продължи да пише, а Хари го наблюдаваше. Полковникът беше твърде погълнат от вярата и честността си, за да прозре, че вероятно е бил използван. Бош беше уверен, че Скейлс е добър човек, но твърде наивен и прибързан в желанието си да види реализирани своите надежди у някой като Медоус.
— Полковник, какво получавате вие от всичко това? — запита Бош.
Този път Скейлс остави писалката, намести лулата в устата си и скръсти ръце върху бюрото.
— Смисълът на всичко това е не какво ще получа аз, а в това какво получава Господ. — Той взе писалката отново, но в този момент го споходи нова мисъл: — Виждате ли, тези момчета бяха съсипани в много отношения, когато се върнаха оттам. Знам, че това е стара история и всеки я е чувал, всеки е гледал филми. Обаче онези момчета е трябвало да я изживеят. Хиляди от тях се върнаха и буквално веднага се отправиха към затворите. Един ден четях нещо по този въпрос и се замислих как ли щеше да бъде всичко, ако нямаше война и тези момчета не бяха ходили никъде? Просто ако си живееха в Омаха или Лос Анджелис, Джексънвил или Ню Айберия и тъй нататък. Дали щяха да стигнат до затвора? Щяха ли да бъдат бездомни, отхвърлени същества? Или пък наркомани?
— За повечето се съмнявам. Войната им причини това, което ги изпращаше по грешен път. — Той смъкна от лулата си, този път по-дълго, но тя беше угаснала. — Така че всичко, което аз правя, е с помощта на земята и няколко книжки с молитви да се опитам да върна на тези хора това, което Виетнам им е отнел. И съм доста добър в това начинание. Затова ви давам този списък и ви позволявам да надникнете в тази папка. Само не накърнявайте това, което имаме тук. Естествено, вие си имате съмнения относно това, което става в лагера. Това е добре. За хора във вашето положение даже е здравословно. Но внимавайте с добрите неща, които са постигнати тук. Детектив Бош, вие изглеждате на подходяща възраст. Били ли сте там?
Бош кимна и Скейлс рече:
— Значи знаете. — Той се върна отново към предишното си занимание, да довърши списъка. Без да откъсва поглед от листа, полковникът каза: — Ще останете ли с нас за обяд? На масата ни има от най-пресните зеленчуци в страната.
Те отказаха и станаха да си тръгват, след като Скейлс даде на Бош списъка с двадесет и четирите имена. Когато Хари се отправи към вратата на канцеларията, той се поколеба за момент и рече:
— Полковник, имате ли нещо против да ви попитам какви други превозни средства имате във фермата? Видях пикапа…
— Нямам нищо против да питате, понеже нямам какво да крия. Имаме още два пикапа, същите като този, две камионетки и една кола с четворно предаване.
— Какъв тип е тази кола?
— Джип.
— И каква е на цвят?
— Бяла. Но за какво е всичко това?
— Просто се опитвам да изясня нещо. Предполагам джипът има същия знак на „Рота Чарли“ на предната врата, както пикапа?
— Точно така. Всичките ни коли са маркирани. Когато ходим до Вентура, ние се гордеем с това, което сме свършили. Искаме хората да знаят откъде идват зеленчуците.
Бош не погледна имената в списъка, докато не стигнаха до колата и не влезе вътре. Не познаваше никого, но забеляза, че Скейлс беше поставил буквите „ПС“ след осем от двадесет и четирите имена.
— Какво значи това? — запита Уиш, навеждайки се и поглеждайки в листа.
— „Пурпурно сърце“30 — обясни Бош. — Още един начин да й каже „внимавайте“, предполагам.
— Ами джипът? Той каза, че бил бял. И има знак на вратата…
— Видя ли колко мръсен беше пикапът? Също толкова замърсен бял джип би могъл да изглежда бежов. Ако е същият.
— Този Скейлс, изглежда ми съвсем чист.
— Може и да е. Може да е услужил на други хора с джипа си. Не исках да го притискам по този въпрос, докато не научим повече.
Той запали мотора и подкара надолу по чакълената алея към портала. В движение свали прозорчето на вратата. Небето беше с цвят на избелени джинси, а въздухът беше напълно прозрачен, чист и миришеше на пресни зелени чушки. Не за дълго обаче, помисли си Бош. Сега се връщаме в онази мръсотия.
По пътя обратно към града Бош хвана шосето от Вентура и се отправи на юг, през каньона Малибу, към Тихия океан. Този път беше по-дълъг, но пък въздухът беше по-чист. Бош искаше да му се наслаждава колкото може по-дълго.
— Искам да видя списъка на пострадалите от кражбата — рече той, когато вече излизаха от криволичещия каньон и отпред се виждаше синкавата повърхност на океана. — Онзи педофил, за когото ми спомена преди… Нещо има в тази история. Защо ще вземат колекцията от детски порноснимки на онзи тип?