Той спря дотам, но Еленър продължи:
— Онези от ОВР не са оценили правилно нещата, Хари, въпреки всичко. Не са си направили сметка, че общественото мнение ще бъде на твоя страна. Ти беше известен от вестниците като ченгето, което се е справило със случаите с Коляча от козметичните салони и Кукловода. Беше действащо лице и в телевизионния сериал. Нямало е как да те смачкат, без да си навлекат общественото негодувание и да създадат лошо име на управлението.
— Някой отгоре се намеси и спря процеса — рече Бош. — Трябваше да се задоволят само с понижението ми и с преместване в холивудския отдел „Убийства“.
Бош беше хванал с пръсти чашата за столчето и я въртеше разсеяно по масата.
— Нещата се поукротиха — каза той не след дълго. — А Двете акули от ОВР все още обикалят наоколо и дебнат.
Известно време поседяха, без да говорят. Той я чакаше да зададе същите въпроси като преди. Излъгала ли беше проститутката? Обаче тя не попита нищо и след малко просто го погледна и се усмихна. Хари се почувства така, сякаш беше Преминал теста успешно. Тя започна да събира съдовете от Масата. Бош й помогна в кухнята и когато свършиха, заставаха близо един до друг. Бършейки ръцете си в един пеш-, леко се целунаха. После, сякаш следвайки един и същ таен сигнал, те се притиснаха и започнаха да се целуват с онова настървение, с което го правят самотните хора.
— Искам да остана при теб — рече Бош, откъсвайки се от нея за миг.
— И аз искам да останеш — рече тя.
Неподвижните очи на Арсън блестяха и отразяваха неоновите светлини на нощта. Той смукна силно от цигарата и задържа скъпоценния дим. Беше натопена във феноциклидин34. По лицето му се разля усмивка, докато струйките дим се изнизваха от ноздрите му.
— Ти си единствената акула, използвана като стръв — каза той на Шаркай. — Загряваш ли?
Изсмя се и дръпна отново, преди да подаде цигарата на Шаркай, който махна с ръка, понеже беше пушил достатъчно. Цигарата пое Чепа.
— Аха, ама вече се уморих от тия говна — рече Шаркай. — Що не се пробваш и ти един път?
— Стига бе, човек, ти си единственият, който може да се измъква. Аз и Чепа няма да можем да изиграем тази игра, човече. Пък нали си имаме и наша — ти не си достатъчно едър, за да бъхтиш тия педали.
— Абе защо не пробваме пак универсалния магазин? — рече Шаркай. — Хич не обичам, когато не знам какъв е човекът. А при универсалния ми харесва. Ние си гепим нашето, пък мен не могат да ме гепят.
— Не става — обади се Чепа. — Не можем да се върнем пак там, щото не знаем дали онзи, последният, не се е обадил на шерифа. Трябва да стоим настрана от онова място за известно време. Куките сигур дебнат входа от същия паркинг, дето бяхме ние.
Шаркай знаеше, че са прави. Просто си помисли, че да излиза на лов за педали по булевард „Санта Моника“ вече беше доста рисковано. Много скоро тия двамата нямаше вече да искат на нападат хората, а щяха да го пращат да свърши всичко сам и да донесе парите. Точно тогава щеше да ги чупи, той знаеше това.
— Добре — рече Шаркай и слезе от тротоара. — И да не ме прецакате.
Тръгна да пресича улицата. Арсън извика след него:
— И само от БМВ нагоре!
Сякаш има нужда да ми казва, помисли си Шаркай. Той извървя половин пряка по посока на „Ла Брея“ и спря. Облегна се на вратата на един затворен бояджийски магазин. Оставаше му още половин пряка до „Хот Род“, книжарницата за възрастни, която предлагаше всякакви снимки на мъже срещу двадесет и пет цента. Обаче беше достатъчно близо, за да успее да хване окото на някой, който излиза оттам. Ако, разбира се, онзи търси нещо за хващане. Той се огледа назад и забеляза огънчето на цигарата в тъмнината, където Арсън и Чепа седяха върху мотопедите.
Шаркай не беше стоял там и десет минути, когато един нов „Гранд“ спря до бордюра и стъклото на шофьора се плъзна надолу. Шаркай тъкмо се канеше да го изхвърли от мислите си, понеже помнеше, че му трябва „от БМВ нагоре“, но в този момент забеляза проблясване на злато и приближи. Адреналинът му подскочи. Китката на шофьора, почиваща върху волана, беше увенчана с „Ролекс Президеншъл“. Ако беше истински, Арсън знаеше откъде могат да получат за него 3000 долара. Това значи по бон на човек, да не говорим какви неща може да има у дома си или в портфейла жертвата. Шаркай огледа мъжа. Изглеждаше както трябва — бизнесмен. Тъмна коса, тъмен костюм. На около четиридесет и пет, не повече. Шаркай би могъл да го „удари“ и сам. Мъжът се усмихна на момчето и каза: