Мъжът поотстъпи, но въпреки това изглеждаше сърдит и продължаваше да се държи арогантно.
— Чудя се дали наистина искаш да намерим момчето.
Иван само се подсмихна.
Мъжът се изправи.
— Тръгваме утре сутрин. Предупреждавам те, другия път няма да ти позволя да действаш така.
После се отдалечи. Беше два пъти по-млад от Иван, петнайсет килограма по-тежък и много силен. Саравич предполагаше, че в сърцето му има само презрение към стария воин.
Как се променят нещата. Някога Иван Саравич беше Герой на Съветския съюз, а след разпадането му се превърна в преуспяващ капиталист. Тези разлики го удивляваха. За него комунизмът означаваше чест без богатство, а капитализмът — богатство без чест. А сега той бе позор и за двата свята. Единствената му надежда за спасение се свеждаше до убийството на едно дете.
Неприемлив край и за двете половини от живота му. Капиталистът в него не виждаше никаква изгода, комунистът не виждаше чест.
Изпи още една водка, за да потисне тази мисъл. Долнопробният алкохол започваше да му харесва.
Ако се провалеше, ако не изпълнеше заповедта, тези хора щяха да го убият. А ако успееше… сигурно пак щяха да го направят.
51.
Професор Макартър се хвана за пейката с дясната си ръка, за да запази равновесие. Изведнъж му се зави свят, сякаш се люлееше — или пък се люлееше земята?
— Бихте ли повторили? — помоли той свещеника.
Отец Доминго се приближи и сложи ръка на рамото му.
— Пророчеството на Кукулкан. Книгите на Чилам Балам: двайсет и първи декември две хиляди и дванайсета, денят, в който от небето ще се излее мрак. Заради това цяла Централна Америка е пълна с туристи. Усещам обаче, че вие не сте като тях.
— Откъде знаете? — саркастично попита Хоукър.
— Например имате оръжие. Освен това нито един от вас няма фотоапарат.
Обърна се към Даниел.
— И после, онова нещо, което носите. Нещо, което отдавна чакахме. Искате да го оставите в Храма на ягуара, но се боите какво ще се случи, ако го направите.
Макартър нямаше представа откъде свещеникът знае всичко, това, ала в замаяното му състояние този факт му се стори злокобен.
— Или ако не го направим — прибави археологът.
Отец Доминго кимна.
— Страхът е царството на нечестивия. Иисус казал на бащата, който мислел, че дъщеря му е умряла: „Не бой се, само вярвай“3. И я възкресил. Ако слушате страха си, винаги ще взимате грешното решение. Трябва да слушате вярата си, по който и път да решите да се отправите.
— Лесно ви е да го кажете — отвърна Макартър.
Свещеникът отново кимна.
— Навярно. А навярно мога и да ви покажа нещо, което ще улесни и вас. — Отецът се изправи. — Елате.
Поведе ги към малка врата отстрани на олтара, отключи и вдигна чугуненото резе. Вратата се отвори със скърцане. Зад нея видяха дълго дъсчено стълбище.
Подкрепян от Хоукър и Даниел, Макартър последва отец Доминго надолу по стъпала от стар лакиран чам. Стигнаха до голяма изба с каменни странични стени. Пред задната — пръстена — имаше пет големи дъбови бъчви.
— Сан Игнасио е възникнал като форт, после станал мисия — каза свещеникът. — И след завоюването на Мексико бил превърнат в манастир. Войниците започнали да отглеждат лозя и после монасите подобрили сортовете грозде и поръчали тези бъчви. И досега правим вино, голяма част от което ще бъде изпито довечера на новената, деветдневните молитви преди Коледа.
Докато обясняваше, отец Доминго бавно вървеше към дъното на избата. Спря до последната бъчва, провря края на една отвертка между две дъски, наби я навътре с малък чук, натисна я като лост и измъкна едната дъска, като внимаваше да не я повреди.
— Страхотно скривалище — отбеляза Хоукър.
— И даже се използва. — Свещеникът се усмихна дяволито. — В тази бъчва става най-хубавото вино.
Бръкна в бъчвата и извади плоска кутия, в каквито държат дългостеблени рози.
Макартър с куцане се приближи. Отец Доминго постави кутията върху плота на пресата за грозде. Надписът на капака й гласеше: En el ano de Dios MDCXCVIII.
— В лето Господне хиляда шестстотин деветдесет и осмо — преведе професорът.
— Трябва да е изключителна реколта — пошегува се Даниел.
Свещеникът вдигна глава и каза: