Уолтън погледна въпросително Хенеси, който само леко повдигна вежди и сви рамене, сякаш искаше да каже, че всичко е в ръцете на адвоката.
— Добре — отстъпи адвокатът и този път пощипна лявото си ухо. — Тогава искаме сделка.
— Това е най-голямото разследване за убийство в Айдахо от масовото клане край Беър Ривър през 1863 година1 — студено му напомни Бейли, без да изпуска от поглед Хенеси, — а не обир в някоя бензиностанция.
— Най-добрата сделка е клиентът ти да избегне смъртната присъда — добави Виджиано. — Съучастие в масово убийство. Престъпен заговор. Въоръжен грабеж. По дяволите, не знам дали ще излезе от затвора до края на живота си.
— А ако сътрудничи? — попита Уолтън и облиза устни.
— Ако сътрудничи, няма да настояваме за смъртно наказание. И може би ще има шанс за условна присъда.
— В затвор с отличен режим?
— Може да се уреди. — Виджиано кимна. — Но искаме всичко. Имена, дати, места.
— Настоявам за писмена гаранция от прокурора.
— Кажи ми, когато я получиш, и после ще видя дали прокурорът ще пожелае да участва в играта. Знаеш каква е процедурата.
Хенеси погледна Уолтън и той се наведе към него и прошепна няколко думи в ухото му. Шерифът се изправи и бавно кимна.
— Добре, ще говоря.
— Хубаво. — Виджиано придърпа стол, обърна го с облегалката напред и го яхна. — Да започнем с някои имена.
— Не му знам името — отвърна Хенеси. — Поне не истинското. Всички го наричаха Блонди.
— И мислиш, че той го е направил?
— Аха.
— Откъде е този човек?
— Не съм сигурен. Той се свърза с нас.
— Кои сте вие?
— Синовете на американската свобода.
— Чакай, Бил. Не се впускай в подробности — предупреди го Уолтън и нервно врътна китка.
— Защо? Не се срамувам — предизвикателно каза Хенеси и отново се обърна към Виджиано. — Да, аз съм един от тях. Защо не, по дяволите? Ние сме патриоти. — Вторачи се в очите на Бейли. — Истински американци, а не мързеливи имигранти, които продават наркотици.
— Да бе, големите патриоти! — гневно извика Бейли и хвърли писалката си върху листа. Мастилото прокапа. — Патриоти, които екзекутираха пазач в Мериленд. Ако случайно не си забелязал, тук не е Мисисипи.
— Не знам нищо за това. — Хенеси се намръщи.
— Откъде е Блонди? — Виджиано не се интересуваше от политическите възгледи на Хенеси, нито от предсказуемата, макар и разбираема реакция на Бейли.
— От Европа.
— Там живеят двеста и петдесет милиона души — сухо отбеляза Бейли.
— Казвам ви, каквото знам — изсъска Хенеси. — Не съм виновен, че не ви харесва.
— Какво искаше Блонди? — попита Виджиано.
— Някаква машина — „Енигма“. Щял да ни плати, ако му я намерим.
— Колко?
— Петдесет хиляди. Половината предварително, а другата половина при доставката.
— Съгласихте ли се?
— Че кой няма да се съгласи? Сумата си я биваше, въпреки че не за пръв път ни предлагаха пари.
— В смисъл? — попита Бейли.
— Достатъчно, Бил — отново го предупреди Уолтън.
— Блонди работеше за друг. Не разбрахме за кого и откровено казано, не ни интересуваше. Важното беше, че му трябваше нещо и ние щяхме да му го дадем. Не попита как ще го вземем, нито откъде, и винаги плащаше всичко до цент и навреме.
— Какво стана после? — настоя Виджиано.
— Той имаше планове, чертежи и всичко останало. Трима души отидоха доброволно и извършиха кражбата от музея. Чух, че всичко било минало гладко.
— Освен пазача, когото са линчували.
— Е, сигурно им се е изпречил на пътя. — Хенеси сви рамене. — Пък и един повече или по-малко — на кого му пука?
— Какъв един повече или по-малко? — Бейли скочи и този път хвърли писалката си на пода. — Хайде, кажи го. Един негър повече или по-малко, нали? — Стисна юмруци. — Кажи де!
Хенеси се ухили мръснишки, но прояви достатъчно здрав разум да не каже нищо.
— И какво стана после? — намеси се Виджиано, сложи ръка на треперещото рамо на Бейли и го натисна да седне. — След като взеха машината?
— Не знам.
— Как така? Защо загинаха онези хора, по дяволите?
— Ти ми кажи. Ти отвори вратата — отвърна шерифът хладно.
Виджиано присви очи. Вече беше изтърпял три часа през нощта с Картър, докато изясняваха случилото се. Накрая областният директор на ФБР се съгласи, че след като хората са били заключени три или повече дни, Виджиано е постъпил правилно, като се е опитал да ги измъкне колкото е възможно по-скоро, без да има представа, че на вратата е заложен капан. Както винаги, щеше да има доклад, но що се отнасяше до Картър, Виджиано не беше допуснал грешка.
1
На 29 януари 1863 г. полковник Патрик Едуард Конър и двеста доброволци от Кемп Дъглас в Солт Лейк Сити нападат бивак на индианското племе шушони. Загиват 250 индианци, в това число 90 жени и деца. — Б.пр.