— Guten Tag4 — поздрави Арчи.
За разлика от Том и Доминик, неговият речник не съдържаше повече думи, освен „здравей“ и „довиждане“ на всеки език, с изключение на френския, на който знаеше основните изрази, използвани в бакарата.
— Търся господин Ламерс. Манфред Ламерс. — Той погледна плика, който беше намерил в дома на Вайсман, й и го показа, та жената да може да прочете името, ако не е разбрала произношението му. Тя се наведе, погледна написаното и после се изправи. На лицето й се изписа тъга.
— Съжалявам — със силен акцент каза жената. — Хер Ламерс почина преди две, не, вече стават три години.
Арчи посърна. Отново се връщаше в началото.
— Може би мога да ви помогна. Аз съм неговата племенница. Мария Ламерс.
— Благодаря, но едва ли. Исках да го питам нещо за една картина.
— Картина? — Тя се усмихна гордо. — Той обичаше да рисува. Колекционер ли сте?
— Не, не негова картина. Друга. Картина от Карел Белак.
— Не съм го чувала — смутено отвърна Мария Ламерс.
— А тези? Мисля, че чичо ви ги е изпратил на някого в Англия. Виждали ли сте ги?
Тя взе снимките, разгледа ги внимателно, после поклати глава.
— Nein… Не, съжалявам. Не съм… — И млъкна, като погледна последната снимка.
— Какво?
— Тази. — Тя вдигна снимката на картината на замъка. — Виждала съм я.
— Къде? — Арчи се пристъпи към нея. — У вас ли е?
— Nein. Но знам къде е.
— Може ли да ми я покажете?
Мария Ламерс замълча, обмисляше отговора си.
— Дошли сте чак от Англия, за да я видите?
— Да, от Англия.
Тя кимна, после свали гумените ръкавици и кърпата от главата си. Боядисаните й в яркочервено коси се спуснаха около лицето й.
— Елате.
Взе си палтото от закачалката зад вратата, облече го и поведе Арчи към улицата. Завиха наляво и тръгнаха през малък парк — няколко деца правеха снежен човек, замерваха се със снежни топки, смееха се и крещяха. Минаха под голяма арка и се спуснаха надолу по хълма. Арчи стъпваше предпазливо, за да избегне заледените локви. По пътя се разминаха с неколцина познати на Мария. Тя им кимаше за поздрав, а те любопитно оглеждаха Арчи от главата до петите.
Най-после стигнаха до стръмно стълбище, което ги изведе до църква. Покритата й със сняг камбанария се извисяваше над покривите наоколо.
Въпреки невзрачния външен вид на храма интериорът в стил барок от деветнадесети век беше реставриран и в резултат на това той беше изненадващо богато украсен и светъл. Всичко ценно беше позлатено, от рамките на картините и иконите, които благосклонно гледаха от четирите колони в средата, до богато украсения олтар в източната страна на църквата. Огромната декоративна преграда на черни и златисти листа зад него стигаше почти до високия таван.
— Comen5.
Мария го поведе през нефа, после по кървавочервените мраморни плочи на пода на източната част и накрая зави надясно в страничния параклис.
— Виждате ли?
Дневната светлина навън вече помръкваше и Арчи озадачено се взря в сумрака. Таванът беше украсен с изрисувани гипсови отливки, но в параклиса нямаше нищо, освен икона на Дева Мария и Младенеца, окачена високо на стената вляво, и примитивно изсечения мраморен купел за светена вода под нея.
И в следващия миг Арчи инстинктивно вдигна глава.
27.
Хотел „Тримата крале“, Цюрих, Швейцария
7-и януари — 15:31
— Членовете на Ордена са били дванадесет, така ли? — попита Том.
— Да. Като Рицарите на Кръглата маса на крал Артур. Химлер ги избрал лично заради арийската външност и расово чистите им родословия. Но също и заради лоялността им към него. Те били неговата преторианска гвардия.
— А името? Какво е значението му?
— Изборът бил очевиден. Всички подразделения на СС, Алгемайне, Вафен и други, са носели на фуражките си символа на Totenkopf или Мъртвешката глава. Символът произлиза от имперската пруско-германска армия, когато е бил знак на германската военна мощ и храброст. Но нацистите не се притеснявали чия история и култура крадат, за да си изградят собствена идентичност.
— Какво имате предвид?
— Например свастиката. Това е индуистки религиозен символ от хиляди години и може да се види в архитектурата в целия свят — в развалините на древна Троя или като част от мотива на пода в катедралата в Амиен във Франция. Ръдиард Киплинг е украсил обложките на всичките си книги със свастики, за да му донесат късмет. Дори вашите британски скаути са я използвали в значките си за заслуги до 1922 година, докато политическата ситуация не се променила. Хитлер обаче видял нещо различно. Той изтълкувал свастиката като неизбежна връзка с арийския културен произход на германския народ. Защо ли? Защото смятал, че първите арийци в Индия са белите колонизатори. И така, по време на нацизма свастиката се превръща в Hakenkreuz, пречупен кръст, символ на превъзходството на арийската раса, също както Мъртвешката глава се превръща от символ на смелост и доблест в символ на терор.