Лаше млъкна, сякаш за да събере сили, после изхриптя:
— Знаете ли какво се е случило с крал Артур, докато лежал на смъртно легло?
— Крал Артур помолил един от рицарите си да хвърли Екскалибур в езерото.
— Да. Сър Бедивер, който отказал три пъти, както Петър се отрекъл три пъти от Иисус. И после, когато най-после се съгласил, се появил кораб с черни платна и откарал Артур в Авалон, където според преданието един ден той ще възкръсне и ще спаси народа си, когато отново го застраши смъртна опасност.
Том се намръщи.
— Не следвам мисълта ви.
— Много култури имат подобна легенда. В Дания вярват, че Холгер Датчанина спи под замъка Кронборг, откъдето ще излезе, ако отечеството му се нуждае от него. В Германия митът разказва, че император Фридрих II Барбароса спи под планината Кифхаузер, откъдето ще се завърне преди свършека на света. Аз съм на мнение, че Химлер е искал подходящ легендарен и епичен край за рицарите си. Ето защо през декември 1944 година той събрал Ордена за последен път. Нямам представа какви инструкции им е дал, но скоро след това те изчезнали и повече никой не ги видял.
— Мислите, че са избягали?
Лаше сви рамене.
— Вероятно. Може би са били убити от напредващата съветска армия. А може и да изживяват дните си в някоя бананова плантация някъде в Парагвай. Или докато ние с вас разговаряме, чакат под някоя планина или замък деня, в който ще бъдат призовани да възстановят величието на Третия райх.
28.
Хотел „Четири сезона Кемпински“, Мюнхен, Германия
7-и януари — 15:32
— Най-после стигнахме до влака — облекчено въздъхна Хехт.
— Искам да знам какво е имало във влака! — разнесе се все по-оживеният глас от телефона.
— Имаш право — каза Ренуик, — защото оттам историята наистина става интересна. И така.
Но преди да успее да продължи, вратата се отвори и в стаята нахлуха трима униформени мъже с бръснати глави. На гърдите им бяха преметнати автомати. Ренуик стрелна с поглед Хехт, който обаче не помръдна. Очевидно ги познаваше.
— Какво има, Конрад? — обърна се Хехт към първия мъж, плещест блондин с безизразно глупаво лице.
— Funf Manner — задъхано отвърна Конрад. — Mehr draussen. Stellen unten fragen.6
— Какво е станало? — попита Ренуик. Едва сдържаше раздразнението си, че Хехт не е спазил обещанието си да дойде сам. От напрегнатостта в гласа на Конрад, ако това беше истинското му име, личеше, че моментът не е подходящ да повдига този въпрос.
— Имаме компания.
— Полицията?
Хехт погледна въпросително Конрад, който сви рамене.
— Ja. Ut Bundesnachrichtendienst.
— Тайните служби? — обади се Дмитрий. — Как са стигнали до нас толкова бързо, по дяволите?
— Портиерът — бавно каза Ренуик, като си припомни притесненото му държане и нервното барабанене с пръсти по бюрото. — Мислех, че е уморен, но той знаеше нещо. Очакваше ме.
— После ще се оправим с него — изръмжа Дмитрий. — Имаш ли таен изход, полковник?
— Разбира се.
— Gut.7 Използвай го. Друг път ще продължим разговора. — Той затвори и линията шумно забръмча. Хехт се наведе и натисна бутона да я изключи.
— Как ще се измъкнем? — с привидно безразличие попита Ренуик, мъчеше се да прикрие нарастващото си безпокойство. Обикновено не би се тревожил. Беше изпадал и в по-неприятни положения и се бе измъквал незабелязано. Разликата беше, че в онези случаи беше действал сам, можеше сам да взима решения, да реагира, както намери за добре. Този път — за пръв път, откакто се помнеше — разчиташе на други хора, на които нямаше доверие и които не познаваше добре. Това не му харесваше изобщо.
— С тези. — Конрад извади униформи като неговата и на другите двама мъже, хвърли ги на пода и направи знак на Ренуик да облече едната. — Schnell.8
Ренуик взе униформата и я огледа недоверчиво. Беше ушита от дебел син плат и имаше сребърни копчета и червен ширит на яката.
— Какви са тези униформи?
— На пожарникари — отвърна Хехт, грабна едната и я облече.
— И къде е пожарът? — попита Ренуик, докато закопчаваше куртката и нахлузваше панталоните.
— Точно там, където стоиш. Карл, Флориан — действайте.
Двамата влязоха в спалнята и след секунда донесоха две големи туби и почнаха да изливат бензин по килима, канапето и завесите. От сладникавата миризма с привкус на метал на Ренуик му се пригади.