— Положението се влоши — като едва движеше устни, отвърна вторият; гледаше малкото декоративно езеро, оградено с неубедителни „римски“ колони. — Реших, че ще искате да го чуете с ушите си.
— И без това ми се обаждаш само когато имаш лоши новини — изсумтя възрастният мъж. — Не виждам защо този път…
— Кърк бележи напредък.
Възрастният мъж изсумтя пренебрежително.
— Какъв напредък?
— Достатъчно голям. Днес единият му съдружник посети племенницата на Ламерс.
Последва мълчание. В далечината отекна детски смях, придружен от музиката на въртележката. Шарените кончета се издигаха и спускаха, преследваха се в безкраен кръг.
— Тя не подозира нищо. Освен това претърсихме из основи къщата, преди да я запалим. Там нямаше нищо.
— С изключение на витража в местната църква.
— Какъв витраж? — Мъжът остави вестника, забравил опитите да скрие лицето си.
— Витражът, който е поръчал Ламерс.
— Защо не знаехме за това?
— Защото не ни е казал.
— Какво изобразява? — В гласа на възрастния мъж прозвуча леко безпокойство.
— Замък. Триъгълен замък.
— Merde.10
— И това не е всичко. Тя му даде нещо. Не можахме да видим какво, но той дойде с празни ръце, а си тръгна с чанта.
Отново настъпи мълчание: първият мъж обмисляше информацията, която току-що му бяха съобщили.
— Къде е сега съдружникът? А Кърк?
— В Цюрих. Отиде при Лаше.
— Лаше! — възмутено възкликна възрастният мъж. — Този стар глупак никога няма да…
— Вижте — прекъсна го по-младият, — моля да ми простите, но мисля, че е дошъл моментът за… по-драстични мерки. Вече не е достатъчно да разчитаме на провидението и на некомпетентността на другите.
— Какво искаш да кажеш?
— Кърк успя да стигне от Вайсман до Ламерс само за няколко дни, а ние се опитваме да направим обратното от три години. Той откри витража, за чието съществуване ние не знаехме. Освен това Кърк се свърза с Лаше. Каквото и да мислите за него, Лаше знае повече от всеки друг за онзи период. Смятате ли, че ще мине много време, преди Кърк да започне да свързва нещата и да му провърви?
— А Касий? — намусено попита по-възрастният. — Намерихте ли поне него?
— Не. — По-младият поклати глава и отмести поглед. Покрай тях изприпка куче, после спря и си свърши работата по средата на чакълената пътека. Стопанинът му вървеше след него, пушеше, бъбреше по мобилния си телефон и старателно пренебрегваше табелките, които му казваха да държи кучето си на каишка и да почиства след него. — Засякохме го снощи в Мюнхен, но се измъкна. Изглежда, вече не действа сам.
— Имаше право да ми се обадиш да се срещнем — с нежелание призна възрастният мъж. — Ако разберат какво има долу, това ще ги направи още по-решителни. Трябва да вземем мерки. Събитията излизат от контрол. Ако не действаме веднага, може да стане късно.
— Какво да предприемем?
— Витражът трябва да бъде унищожен.
— Очевидно. А Кърк?
— Трябва да се справим с всички — Кърк, колегата му и с всички, с които влизат във връзка. Намерете ги и ги убийте. Не можем да си позволим да поемаме повече рискове.
37.
Випкинген, Цюрих
8-и януари — 09:35
Том спа неспокойно. Предложените от Дхута канапета бяха удобни, но свръхвъзбуденото му съзнание го държа буден до малките часове и после отново го стресна няколко минути след шест. Ренуик, Вайсман, Ламерс, Белак? Каква беше връзката между тях? Какво знаеха за Ордена? Известен ли им беше символът му — черното слънце?
Накрая — вече не беше в състояние да понася хъркането на Арчи — стана, изкъпа се и се облече.
Изчака до девет и половина и събуди Арчи с чаша кафе. Арчи замърмори недоволно, че го бил събудил толкова рано: той спеше до обяд и рядко идваше в офиса сутрин, но после работеше до полунощ и дори до по-късно. За Кърк обаче нещата стояха точно на обратно.
— Закъде си се разбързал? — упрекна го Арчи и се уви в завивките, като крепеше чашата кафе.
— Снощи успях да се свържа с Търнбул и му обясних какво сме открили. Той се съгласи да изпрати ръката на Вайсман по медицински куриер рано днес. Вече би трябвало да е тук.
— Изкарваш ме от леглото заради някакъв си куриер! — запротестира Арчи.
— Не ми казвай, че си спал удобно на това нещо. — Том ритна канапето, от което се вдигна облак прах.