— Ох — изстена Питър, тресеше се.
— Ела. — Двамата отидоха до предната врата и почукаха с чукчето във форма на лъвска глава.
След малко вратата се отвори и госпожа Фоли погледна навън.
— Влизайте, вир-вода сте — каза тя и ги въведе в коридора. — Какво искате? — Наведе се над тях. Бе висока жена с дантели на едрите гърди, с изпито бледо лице и бяла коса. — Ти си Хенри Уолтърсън, нали?
Ханк кимна и хвърли уплашен поглед към трапезарията; непознатото момче бе вдигнало поглед от чинията си.
— Можем ли да поговорим насаме, госпожо? — И когато госпожа Фоли го погледна донякъде изненадано, Ханк пристъпи напред, затвори вратата към трапезарията и прошепна: — Искаме да ви предупредим за нещо. Свързано е с момчето, което ще живее при вас, сирачето.
В коридора внезапно стана студено. Госпожа Фоли сякаш стана още по-висока и скована.
— Е?
— Той е от панаира и не е никакво момче, а мъж, и смята да живее у вас, докато не научи къде са ви парите, после ще избяга с тях някоя нощ и ще започнат да го издирват, но ще търсят десетгодишно момче и няма да го разпознаят дори когато минава край тях като трийсет и пет годишния господин Кугър! — извика Ханк.
— Какво означава това? — поиска да знае госпожа Фоли.
— Говоря за панаира и виенското колело и за онзи странен господин Кугър. Виенското колело се върти назад и го прави по-млад, не знам как се получава, а после той идва при вас като момче, но не му се доверявайте, защото щом пипне парите ви, ще се качи на колелото и ще се завърти напред, и отново ще стане на трийсет и пет, а момчето вече няма да го има!
— Лека нощ, Хенри Уолтърсън, и повече да не си стъпил тук! — изкрещя госпожа Фоли.
Вратата се затръшна. Питър и Ханк отново се озоваха под дъжда. Мокри до кости.
— Ама че си умник — изсумтя Питър. — Оплеска нещата. Ами ако ни е чул? Ако реши да дойде и да ни убие, докато спим, за да ни накара да млъкнем!?
— Няма да го направи — каза Ханк.
— Мислиш ли? — Питър хвана приятеля си за ръка. — Виж! Пердето от тюл в големия еркерен прозорец на трапезарията бе дръпнато. В розовата светлина се виждаше малкото сираче, размахваше заплашително юмрук към тях. Лицето му бе ужасяващо, зъбите — оголени, очите — изпълнени с омраза, устните му оформяха проклятия. Това продължи само секунда, после момчето изчезна. Пердето падна. Дъждът продължи да се излива върху къщата. Ханк и Питър бавно тръгнаха през пороя към домовете си.
На вечеря бащата погледна Ханк и каза:
— Няма да повярвам, ако не пипнеш пневмония. Господи, вир-вода беше! Каква е тази история с панаира?
Ханк ровеше пюрето си и от време на време хвърляше поглед към дрънчащите прозорци.
— Нали го знаеш онзи господин Кугър, директора на панаира?
— С розовия карамфил на ревера ли?
— Същият! — Ханк седна изправен. — Да си го виждал наоколо?
— Отседнал е на квартира при госпожа О’Лиъри, има стаичка в задната част. Защо?
— А, нищо — отвърна Ханк и лицето му пламна.
След вечеря звънна на Питър. Приятелят му се раздираше от кашлица от другия край на линията.
— Слушай, Пит! Всичко е ясно. Онова мазното сираче Джоузеф Пайкс има много хитър план какво да прави, след като докопа парите на госпожа Фоли.
— Какъв?
— Ще се мотае из града като шеф на панаира и ще си живее на квартира у госпожа О’Лиъри. Така никой няма да го заподозре. Всички ще търсят гадното момченце, а него няма да го има. А той ще си ходи преспокойно нагоре-надолу. Така никой няма да се сети нито за панаира, нито за нищо. Ще бъде странно, ако панаирът внезапно сгъне шатрите.
— Аха — с подсмърчане отвърна Питър.
— Така че трябва да действаме бързо — каза Ханк.
— Никой няма да ни повярва. Опитах се да разкажа на нашите, а те ми викат да не говоря глупости! — изстена Питър.
— Все едно, трябва да действаме още сега. Защо ли? Защото ще се опита да ни убие! Само ние знаем и ако кажем на полицията да го държи под око и че се промъква при госпожа Фоли в образа на сираче, няма да види покой. Обзалагам се, че ще опита нещо довечера. Затова ти казвам — среща след половин час при къщата на госпожа Фоли.
— Ох — измънка Питър.
— Да умреш ли искаш?
— Не — замислено отвърна Питър.
— Е, добре тогава. Чакаме се там. Бас държа, че ще видим как сирачето се измъква с парите и тича към панаира, докато госпожа Фоли спи. Приготви се. Чао засега!
— Млади човече — обади се баща му, след като Ханк затвори. — Никъде няма да ходите. Заминавате направо в леглото. Натам. — И насочи Ханк нагоре по стълбите. — А сега ми дай дрехите си. — Ханк се съблече. — Има ли други дрехи в стаята ти?