— Написано е добре. Спор няма — отбеляза Боуен.
Демарко се усмихна.
— Изкарах кратък курс по творческо писане.
— Какво ще кажеш да го прегледаме заедно? Някои неща все още ме озадачават.
— Давай — каза Демарко.
— Значи снощи Хюстън се е появил изневиделица у вас. Почукал на задната ти врата и ти си го поканил във всекидневната. Обаче не помниш почти нищо от последвалия разговор.
— Само онова, което е в доклада. Можеш да благодариш за това на онези твои бели хапченца. Бях замаян от момента, в който Хюстън ме събуди с хлопането по вратата, до момента, в който Инман ме цапардоса.
— В кухнята?
— Точно така.
— Където си отишъл, за да вземеш две бири.
— Да взема бира, да направя сандвичи… Хюстън не беше ял, откакто се видяхме във фара.
— Ти си влязъл в кухнята сам и там е стоял Инман.
— Едър, плешив и грозен.
— Как е разбрал къде е Хюстън?
— Искаш да гадая ли?
— Искам да предположиш. Да се впуснеш в размисъл. О, по дяволите, добре, отгатни!
— Може би е наблюдавал къщата ми с надеждата да го отведа до Хюстън.
— Ако е искал да убие Хюстън, защо не го е направил още миналата седмица, когато е имал възможност?
— Май трябваше да го попитам. Моя грешка.
— Кажи какво мислиш, мамка му!
— Навярно първоначално е смятал, че Хюстън ще бъде арестуван, осъден, опозорен и затворен зад решетките, където приятелчетата на Инман биха могли да се позабавляват с него. Човекът очевидно е обичал да си играе с жертвите. Само че ние не успяхме да открием Хюстън и Инман е започнал да се изнервя. Затова е решил да потърси единствения човек, който би могъл да го отведе при писателя.
Боуен потри брадичката си. Прокара и двете си ръце през косата. Накрая каза:
— Значи ти си влязъл в кухнята, за да приготвиш на Хюстън нещо за ядене, и Инман те е фраснал. Просто ей така.
— Бях още замаян, нали се сещаш? Тромави рефлекси. Благодарение на теб. В честна битка щях да му наритам задника точно за шест секунди.
— Аха, разбира се. И следващото, което си спомняш, е как си отворил очи на кухненския под и си видял, че Инман влачи Хюстън през вратата.
— Спомням си и какво сънувах. Нещо с морски сирени на линолеума. Трябваше ли да го включа в доклада?
Боуен се облегна в стола.
— Значи си се надигнал от пода и си излязъл навън тъкмо навреме, за да видиш как колата ти се отдалечава по алеята зад плевнята.
— Ти си внимателен читател, Кайл. Радвам се, че приемаш писането ми сериозно.
— А какво ще кажеш и ти да приемеш този разговор сериозно?
— Разбира се.
— Всеки въпрос, който ти задавам аз, ще ми бъде зададен от журналистите. Не искам да изглеждам като пълен идиот.
— Малко е късничко за подобни житейски решения, не мислиш ли?
Боуен въздъхна.
— Не разчитай прекалено на общата ни история. Дългогодишното ни приятелство няма да те спасява вечно. Трябва да проумееш това.
Демарко се усмихна.
— Историята беше любимият ми предмет. Онези, които не могат да се поучат от историята, са обречени да я повторят. Или нещо такова. Джордж Сантаяна49.
— Китаристът Сантаяна ли го е казал? Онзи, дето е написал песента за жената дявол?
— Песента е „Черна магьосница“50, китаристът е Карлос Сантана. Всъщност парчето не е негово. Записано е от „Флийтууд Мак“51 две години преди кавъра на Сантана. Съвсем в нищо ли не те бива, а?
Боуен се усмихна пряко сили, после се сепна от жуженето на мобилния си телефон и погледна екрана.
— „Канал 4“ — каза и спря звука. — Е, да се върнем на темата. Излязъл си навън и си видял как колата ти се отдалечава. Но вместо да вземеш телефона и да се обадиш за подкрепление, ти си хукнал подир нея.
— Със залитане. Написал съм „със залитане“, нали?
— Тръгнал си да я преследваш със залитане…
— Не да я преследвам, а по-скоро да установя вероятния път за бягство на извършителя. И едва тогава да се обадя за подкрепление.
— Това не си го написал тук — изтъкна шефът му и почука с пръст по доклада.
— Сега се сетих. Навярно такова е било намерението ми.
— Навярно?
— Виж, ти ме накара да изпия хапчетата. Всъщност ме заплаши с нещо ужасно, ако не ги изпия, не помня вече с какво. Така че, ако има бели петна в паметта ми, ти си причината за появата им.
49
Джордж Сантаяна (1863–1952) — американски философ и писател от испански произход. — Б.р.