— Анабел? — изрече Демарко. — Коя, по дяволите, е Анабел?
Написа „Нейтън Брисън“ в бележника до клавиатурата, а под него добави „Анабел?“
Два файла съдържаха кореспонденция между Хюстън и декана на катедрата за хуманитарни науки, както и между Хюстън и ректора. Поздравления от ръководството, покани за обяд, прочувствени словоизлияния, сърдечни ръкувания и потупвания по рамото, учтиви благодарности от Хюстън. Единственото интересно съобщение във входящата поща беше от декана, който пишеше: „Исках само да те уведомя, че получих копие от изобличителната реч на Конеску. Можеш да си сигурен, че ще отговоря на това по обичайния начин. И все пак трябва да стъпваме на пръсти. Съдебният спор е мръсна работа, независимо дали е оправдан, или не“.
— Хмм — каза Демарко и наклони чашата си, която бе празна. Изкуши се да я допълни, но нямаше търпение да отвори файла с надпис „Конеску“.
Първото съобщение беше дълго две страници, на места едва разбираемо осъждане на Хюстън. Поздравът беше злокобен: „Sieg Heil, mein Chairman!“17. После писмото обвиняваше Хюстън и друго лице — „твоят последовател подлизурко“ — за неотдавнашното решение на катедрата да отхвърли молбата на Конеску за постоянно назначение. Мъжът обещаваше съдебен процес по обвинение в „етническа дискриминация“. Писмото бе подсилено с пейоративи18, повечето от които с главни букви или удебелени в черно: подъл, жалък, низък, садистичен. Наричаше Хюстън неонацистко юпи, сводник, проститутка, задник. Пожелаваше му „канцерогенен живот, пълен с брадавици и злочести ни“.
Демарко написа в бележника „Конеску. Адски ядосан“. Отговорът на Хюстън бе доста по-премерен:
Разбирам гнева ти, Валя, но аз съм само един от деветимата колеги, които гласуваха против назначението. Уверявам те, че нямам нищо против теб в личен план и не изпитвам никакви негативни чувства към румънците като цяло. Знаеш какви са съображенията ми, изразявал съм ги съвсем ясно на съвещанията на катедрата. Като председател на комисията по назначенията съм задължен да го правя и аз приемам това задължение сериозно. Но нека повторя и тук: смятам за неуместно да таксуваш студентите си по шейсет долара за учебник, който си написал и си платил да бъде издаден. Ако учебникът беше издаден от уважаван издател, той щеше да бъде редактиран по-добре. Както си спомняш, направих фотокопия на първите две страници и поправих деветнайсет правописни, граматични и печатни грешки само там. А това е учебен текст за начинаещи писатели. Как бихме могли да оправдаем употребата му като такъв? Едно е да се издаваш сам за свое собствено удоволствие, но съвсем друго е да принуждаваш студентите си да купуват учебник, който инак е непродаваем и осеян с онзи тип грешки, които се надяваме да научим студентите си да избягват. В продължение на три години администрацията позволява тази практика и аз смятам това за оскърбление към академичната ни свобода. Ето защо гласувах против назначението ти на постоянна длъжност.
Демарко посегна към бележника и постави удивителна след името на Конеску.
Последният файл също съдържаше три съобщения — две от колегата на Хюстън, поета Робърт Дентън, и едно от Хюстън до Дентън. В първото Дентън съобщаваше, че също е получил копие от гневното писмо на Конеску, и добавяше: „Искам да видя топките на това лигаво, мижаво копеле отрязани и заковани с пирон на стената. Обаче курешката-знаеш-кой се тресе в гучито си от страх при мисълта за съдебен процес“.
В писмото си до поета Хюстън призоваваше към сдържаност. „Резултатът от гласуването беше 9 на 3 срещу него. Смята да съди всички ни ли? Блъфира, знаеш го. Изпуска пара в тези писма, после седи, без да гъкне, на съвещанията на катедрата“.
Отговорът на Дентън бе изпратен в петъка преди убийствата.
Защо не напишеш нещо за „Кроникъл ъф Хайър Едюкейшън“ или дори за „Ню Йорк Таймс“? Разкажи как всички тези академици, които не могат да надпишат и шибана пощенска картичка, се самоиздават, а после се тупат взаимно по гърбовете и се поздравяват, че ги „публикуват“. Разкажи как горките шибани хлапета, които трябва да използват тези учебници, просто нямат избор. Разкажи каква шибана измама е целият този бизнес със самоиздаването в академичните среди. Ти имаш нужната репутация, човече. Ти можеш да го направиш. Ти си майстор винар. Аз съм обикновен берач на грозде.
17
18
Думи или изрази с неодобрително или отрицателно значение, които изразяват омаловажение, презрение или антипатия от страна на говорещия. — Б.пр.