— Тази вечер ли продължавате за Торонто? — попита младежът.
— Такъв е планът — отвърна Хюстън и тръгна към вратата.
— Е… всичко хубаво.
— На вас също.
Нощният въздух бе захладнял с няколко градуса. „Сега накъде?“ — запита се. Скъса етикета на бейзболната шапка, огъна козирката и я сложи на главата си. „Макдоналдс“ се намираше на няколко пресечки оттук в лява посока, така че се запъти нататък, в случай че касиерът го наблюдава. След първата пресечка свърна обратно към гората.
„Мисли! — каза си. — Знаеш къде се намираш. Трябва да намериш място, където да прекараш нощта.“
На двайсетина метра навътре в гората вече не можеше да чака. Седна зад един висок блатен дъб и сложи кутията с пица в скута си. Ядеше бързо — две парчета пица за малко повече от минута, с дълга глътка портокалов сок, почти без да усеща вкуса и аромата на храната. После се насили да забави темпото. За жалост, това позволи на спомените да се върнат — за миг видя как Томи се тъпче с пица на последния си рожден ден в „Пица Хът“, а от устата му висят дълги конци кашкавал…
Хюстън стисна здраво очи и пропъди щастливите образи. Край. От тях нямаше и следа.
— Чии гори са, мисля, знам — смотолеви на глас и се опита да фокусира мислите си, да изпълни съзнанието си със смисъла на самите думи. — Домът му в селото е там…24
19
Демарко се събуди в сивата пустота на зората. Къщата беше пуста и светът бе пуст и той можеше да запълни цялата тази празнота единствено с работа от сутрин до вечер. Днес. Утре. Вдругиден. Известно време не прояви никакъв интерес към това, не желаеше да се изправя лице в лице с поредната процесия от бавно точещи се часове, но както винаги правеше след продължително взиране в бледата утринна светлина през прозореца, в крайна сметка си наложи да вдигне жалкия си задник от леглото.
— Направи нещо хубаво за някого днес — каза.
Няколко минути по-късно кафето вече капеше в каната. Демарко влезе под душа и парата от горещата вода замъгли стъклото. После се подсуши, избърса огледалото и както винаги, без да полага каквото и да било усилие, се остави на рутината, механиката на живота — първа стъпка, втора стъпка, трета стъпка… и човекът на пружина отново се движеше.
На бюрото си в службата откри флашка от Кармайкъл. Полицаят бе успял да получи достъп до всички изтрити и защитени с парола файлове на Хюстън. Демарко пъхна устройството в компютъра и отвори папката с надпис „Изтрити“. Вътре имаше чернови на препоръки за бивши студенти и всяко писмо се открояваше с любезен тон и непоколебима откровеност.
Нямам съмнения, че когато Матю успее да наложи дисциплина върху богатото си въображение, ще създаде нещо наистина забележително…
Никога не съм срещал студент писател с по-забележително техническо майсторство в занаята. Някой ден Андреа със сигурност ще добие необходимия житейски опит, който ще придаде дълбочина на работата й. А дотогава прецизното й редакторско око ще я направи ценен участник във всяка следдипломна писателска програма…
Папка с надпис „Домашни“ съдържаше писмени работи на Алиса и Томас младши, проверени от баща им. Те също разкриваха типичните за Хюстън деликатност и такт. Той успяваше например да критикува дъщеря си за слабостта й към клишета и думи като „симпатично“ и „мило“, като същевременно хвалеше усета й за ритъм и повествователна структура. Подчертаваше множеството правописни грешки в домашното на сина си и добавяше бележки: „Правописът, Томи! Повече старание.“ Но освен това пишеше: „Чудесно описание. Изящен изказ. Много сполучливо!“
Папка „Разни бележки“ разкриваше друга страна от характера на Хюстън и тези случайни мисли събудиха интереса на Демарко:
За есе относно бащи и синове: Понякога си мисля, че момчетата с късмет, мъжете с късмет, са онези, които са израснали с презрение към бащите си.
История за писач на некролози: Всичко е в некролога, повярвай ми. Лесно е да четеш между редовете, щом веднъж успееш да се ориентираш. Лесно е да разбереш дали е бил мил човек, обединител, сърдечен и дружелюбен човек, или пък самотник, проклетник и подлец, депресиран отшелник, който няма да липсва на никого, дори на семейството си.
Разказ, възможно заглавие „Сухи дърва“: Двойка отива за уикенда в дивата пустош, в опит да възроди страстта (огъня) помежду си. Но се провалят с планирането — краят на сезона е, изненадва ги леден дъжд. Докато търсят сухи дърва за огън, се обвиняват взаимно за положението си, разчоплят стари рани и накрая огънят на гнева подбужда жената да нападне съпруга си…