— Не вярвам, че всичко това вече го няма — изрече на глас. — Усещам миризмата на хотдог. Чувам бейзболния мач.
Ръцете му трепереха, тялото му се тресеше. Тръните се забиваха в черепа му.
28
И къщата на Хюстън, и кабинетът му бяха старателно претърсени. „Къде тогава би могъл да се крие ръкописът на «П»? — запита се Демарко. — И защо му е на Хюстън да го крие?“ Ако успееше да отговори на втория въпрос, може би щеше да налучка отговора и на първия.
Седеше в колата си на улицата пред апартамента на Нейтън Брайсън. Беше свалил прозореца — нуждаеше се от усещане за свобода и простор. Шумът от автомобилния трафик не го притесняваше, но от уханието на кифлички, понички и топъл хляб, което се носеше от пекарната, стомахът му закъркори. „Имам нужда от разходка“ — каза си.
Четири минути по-късно, с чаша кафе в едната ръка и половин ръжена франзела в другата, тръгна на север по Мълрейви стрийт. Улицата пълзеше нагоре по хълма към колежа през жилищен квартал със стари двуетажни къщи и домове с фасади от винил и дърво, обитавани от работническата класа. Кучета, вързани на вериги из страничните дворове, лаеха срещу полицая. Възрастни жени надничаха иззад избелелите завеси на прозорците. Демарко си даваше сметка за всичко това, усещаше и топлината на прясно изпеченото хлебче и плътната горчивина на силното черно кафе, но тези детайли оставаха само фон на мислите, които се въртяха в съзнанието му.
„Той крие ръкописа, за да го предпази — каза си. — Защото е оригинал, ценен, единствен. И в такъв случай всъщност не го крие, а го държи на сигурно място някъде. В огнеупорна кутия?“ В кабинета му нямаше подобен контейнер. Малкият сейф от къщата вече беше отворен. Паспорти, карти за социална осигуровка, удостоверения за раждане, копие от договора за покупка на имота, документи за собственост на автомобилите. Няколко от най-хубавите бижута на Клеър, в това число пищен пръстен с диаманти, навярно принадлежал на баба й. Копие от завещанието на родителите й, копие от завещанието на семейство Хюстън. Стар златен часовник, може би останал от бащата на Хюстън. Но ръкопис нямаше.
„Добре тогава, крие го, защото… е суеверен? Възможно е да смята, че е на късмет, ако прибира ръкописа на едно и също място всеки ден. Място, за което знае единствено той. Или го крие, защото не иска никой друг да го чете. Не иска съпругата му да знае за посещенията му в стриптийз клубове. Не иска никой от университета да знае — и по-специално човек, който с радост би очернил името на Хюстън.“
Каквато и да бе причината, ръкописът, ако съществуваше изобщо, би могъл да е навсякъде. Но криминалистите вече бяха надигнали всеки килим, бяха изсмукали с прахосмукачка всички настилки, бяха обработили с луминол и осветили с ултравиолетов лъч всяка повърхност. Бюрата в кабинетите на Хюстън на практика бяха разглобени на парчета, всички гардероби бяха изпразнени, всяка преграда в шкафовете с документи беше преровена. Но ръкопис нямаше.
Първоначалният доклад на криминалистите бе идентифицирал три различни вида черни найлонови влакна, открити във всяка спалня и в кабинета на Хюстън. Те бяха съвместими с найлонови чорапи, найлонов спортен екип и найлонови ръкавици за бейзбол. Подобни влакна обаче не бяха открити под стола на писателя в дома му, където би могъл да ги остави самият той, което означаваше, че са дошли от другиго. От човек, който бе стоял близо до бюрото и стола му и бе обикалял навсякъде. Но кой? Момчето? Клеър? Някой друг? Криминалистите все още се опитваха да открият съвпадение между влакната и иззетите от къщата дрехи. Подобни черни влакна бяха намерени и от вътрешната страна на вратата към задния двор. За жалост, всяка седмица през тази врата бяха минавали десетки хора. Съученици на децата. Съседи. Репортери. Невъзможно бе да се издирят и идентифицират всички.
„Добре, зарежи влакната засега — каза си Демарко. — Да речем, че Хюстън крие ръкописа, защото се страхува, че палавите му деца и техните приятелчета могат да го повредят. Бръсначът на Окам27: най-точен е най-простият отговор. Ръкописът е единственият документ от настоящия му проект и съдържа всичко, над което писателят е размишлявал през последните месеци. Затова го е скрил на сигурно място. Но в такъв случай той просто би го прибрал на място, до което децата нямат достъп. Шкаф за документи например. Чекмедже на бюро. Горен рафт в гардероба. Лавица за книги. Все места, които вече са претърсени. Но ръкопис нямаше.“
27
Принципът за простотата в науката, според който от множество теории, даващи отговор на даден проблем, за предпочитане е най-простата. — Б.р.