Имаше нужда от инструмент. Метален. Достатъчно здрав, за да разбие ключалка или да изкърти дървото около резе. Беше твърде далеч и не можеше да види системата на заключване, така че трябваше да е готов за най-лошото. Нуждаеше се от нещо като лост. Не можеше да си позволи да чука и да блъска дори през нощта. Звуците щяха да отекнат до небесата.
От лявата му страна, на по-малко от половин километър на юг, се простираше градчето Брадли. Заобиколил го бе през гората. Можеше ли да рискува да се върне, за да проучи възможностите? „Трябва да го направиш — каза си. — Нямаш друг избор.“ Щеше да стои настрана от центъра и да се придържа към страничните улички. Възможно бе някой да е забравил вратата на гаража си отворена. Или градинската барака.
„Местните са доверчиви — помисли си. — Хората тук не знаят.“
Изправи се и изтупа листата от коленете си. Торбите с храната остави в тръните.
„Не изглеждаш чак толкова зле — опита се да си вдъхне увереност, макар че не си повярва. — Какъв избор имаш?“
„Добре. Старай се да изглеждаш нормален.“
30
Според Демарко първите няколко страници от тефтера на Хюстън съдържаха случайни, спонтанно написани бележки. Нищо повече. Идеи за различни сцени, имена на герои, експериментална сюжетна линия, цитати от романа на Набоков.
Отново и отново прелиствам тези жалки спомени и все се мъча да разбера да не би оттам, от блясъка на онова далечно лято, да се проточи пукнатината през целия ми живот. Да не би пък острото ми увлечение по онова дете да е било само пръв признак на вродената ми извратеност? Когато искам да се ориентирам в някогашните си желания, намерения, действия, изпадам под влияние на някакво обратно въображение, подхранващо аналитичната ми способност с безкрайни възможности, така че всеки мой минал път се разклонява безкрайно в замайващо сложна перспектива на паметта. Сигурен съм все пак, че вълшебно и фатално Лолита се започна от Анабела. (Лолита)30
Главен герой на име Хауърд (значение: знатен страж) Хъмфрис? Харолд? Хюстън? (значение: град на хълма; закачка, може да възбуди любопитството на читателя)
Главният герой се нуждае от съперник, подобен на Набоковия Куилти. Физически образ: Дентън — спокоен чаровен, дизайнерски дрехи, изобилие от грижливо поддържана коса. Трябва да е по-млад от главния герой, по-привлекателен за жените/момичетата. Някак хищен. Не обича жените така, както ги обича главният герой. Обича тяхното внимание, тяхното обожание. Нарцистичен.
Да осъвременя Лолита, но как? Новоприета студентка в колежа — твърде елементарно?
Съперникът става ревнив, когато сексапилната нова студентка започва да обръща повече внимание на разказвача, отколкото на него. Но защо тя предпочита разказвача? Интелектуалка ли е? Може би презира красотата си?
Идея: с развитието на историята героинята, която е прототип на Лолита, става все по-агресивна в опитите да разруши красотата си. Отрязва косата си. Причинява си порезни рани. Това само засилва желанието на разказвача към нея. Той изпитва силен копнеж да я излекува. Съпричастието му надделява над здравия разум?
Набоковият разказвач за нимфетките: „Обаче и красотата не е критерий, докато вулгарността (или поне това, което се нарича вулгарност в една или друга среда) никак не изключва онези тайнствени черти — онази приказно странна грация, онзи неуловим, капризен, душеубийствен, ласкав чар. (…) Вътрешно изгарях в адската пещ на концентрирана похот, която се възбуждаше у мен от всяка срещната нимфетка, без да мога да я докосна, понеже бях законоуважаващ страхливец. (…) Хумберт Хумберт усърдно се мъчеше да бъде свестен човек, бога ми, мъчеше се“.
Следваха още подобни записки, а от време на време се споменаваха и някои от стриптийз клубовете, които Хюстън бе посещавал.
Заведението в Маккийспорт: задимено, шумно, едър охранител на входа. Леко плашещо, общо взето, бар с формата на подкова, предимно по-стари мъже, на средна възраст и отгоре, основно работници, но има и двама-трима в костюми. Разредената наливна бира е безплатна при 70 долара вход. Повечето момичета изглеждат дрогирани. Само едно от тях ме погледна в очите. После дойде до моя стол, седна в скута ми и аз се почувствах ужасно неловко. Изглеждаше на четиринайсет, но трябва да е била по-голяма. Има ли възрастова граница за стриптийзьорките в този щат? По-късно в кабинката ми каза, че истинското й име е Джойс. Симпатична, но далеч от онова, което търся, божичко, това момиче копнееше за нещо, не само за парите ми. Непрекъснато си мислех за Алиса. Прибрах се у дома ужасно тъжен.
30
Откъс от „Лолита“ на Владимир Набоков; този и всички следващи откъси от романа на Набоков са в превод на Пенка Кънева. — Б.пр.