Но Демарко все още не можеше да си разясни нещата. Истинска ли беше описаната в откъсите Анабел? А Анабел от стриптийз клуба? Или и двете бяха измислени. Къде точно изчезваше Хюстън и къде се появяваше авторът на тези мрачни пасажи? Писането на Хюстън никога досега не е било толкова кръвожадно и безжалостно. Къде беше оптимистичната нотка? Или все още бе твърде рано за финала?
Писателят, сътворил този текст, бе твърде различен от онзи, когото Демарко смяташе, че познава. Каква част от този глас бе измислица и каква част отразяваше човека зад него?
Облегна се в стола си и погледна към ръцете си в бели ръкавици. „Каква част от теб е измислица?“ — запита сам себе си.
— Всички сме измислени — каза на глас. — Истински сме единствено нощем.
31
Хюстън тръгна по обратния път през гората, в посока към Брадли. Движеше се достатъчно навътре между дърветата, където вероятността да го видят бе малка, но и достатъчно близо до жилищните райони, за да се оглежда за подходящо място, на което да се появи. Място, където, забелязан отдалеч, не би събудил подозрение, а би изглеждал като обикновен турист на разходка, като поредния заможен почитател на пантеизма31, пропуснал да си обуе здрави обувки.
„Трябва да предусещаш въпросите на читателя и да отговаряш на тях“ — казваше на студентите си. Въпроси относно подбудите. Целта. Нищо в литературата не е безцелно. Предусещаш и отговаряш.
От мястото си в гората Хюстън видя задната част на двуетажна къща с пластмасова ламперия, друга къщичка с обшивка от застъпващи се дъски и гараж помежду им с чакълеста алея, която водеше към шосето. Свърна напряко към гаража, но малко преди да излезе от гората, на пет-шест метра навътре между дърветата, се натъкна на обръч от камъни с обгорели дърва по средата. Стар кухненски стол, полуизгнила седалка върху ръждясала метална рамка. Угарки от цигари наоколо.
„Нечие тайно местенце“ — предположи. Спря и внимателно огледа двете къщи. Малката изглеждаше тъмна, със спуснати завеси на прозорците. В задния двор нямаше нищо, освен гола дървена маса за пикник с две пейки и избуяла трева, покрита с дебел килим от сухи листа, които вятърът бе довял от гората.
„Лятна вила — каза си Хюстън. — Или може би ловна хижа.“
Зад двуетажната къща се издигаше сложна конструкция с люлки. Напречната алуминиева траверса беше огъната, червената боя — избеляла. Навярно децата, които си бяха играли на тези люлки и се бяха спускали по сега килнатата на една страна пързалка, вече бяха твърде големи за това. Тийнейджъри. Така или иначе, къщата също изглеждаше тъмна и празна. „Родителите са на работа, децата на училище“ — помисли си Хюстън. От страничната врата на гаража проблясваше слънчев лъч, отразен в стъклото на прозореца, който се намираше на височината на гърдите.
Вратата можеше да е заключена или пък да не е.
„Няма да откриеш по-добро място.“
Знаеше как да го направи. Двама от героите му го бяха правили. Той ги бе създал и ги бе наблюдавал. Вече го бе обмислил и бе наясно със стъпките. Приближава уверено към страничната врата на гаража, пробва бравата, ако с отключена — влиза. Ако е заключена, без колебание прибягва до бърз удар с лакът в ъгъла на прозореца, протяга ръка вътре, докато стъклата се сипят по циментовия под, открива ключалката, завърта я, отваря вратата и влиза. Звукът от счупено стъкло можеше да привлече вниманието на някого от близките къщи. Хората щяха да спрат заниманието си, да се заслушат и да се запитат откъде е дошъл шумът. Но дотогава той вече щеше да търси подходящ инструмент в гаража. Да излезе незабелязано, щеше да е по-трудно, отколкото да влезе.
„Знаеш всичко това — каза си. — Просто го направи.“
Извади слънчевите очила от джоба си и ги сложи. Придърпа козирката на шапката ниско над очите си. Събра всичката си налична енергия и се подготви.
Но люлките и пързалката го разколебаха. Сякаш изсмукаха силите му.
Децата се връщат от училище. Втурват се към задния двор. Качват се на люлките. Разказват си как е минал денят им, смеят се. А лиса стъпва на земята, изтласква люлката максимално назад, вдига крака и се плъзва напред. Томи се люлее по-внимателно, държи здраво малкия Дейви в скута си.