— Е, приключихме ли със спомените? — подхвърли и потупа джоба на сакото си. — Някои от нас, възрастните, имат работа за вършене.
— Тръгвай — каза му Боуен и махна с ръка. — Просто излез. Райън посегна към чашата.
— Благодаря за кафето.
5
Демарко за пръв път се видя с Хюстън в едно заведение, наречено „При Дино“ — малка и тясна тухлена постройка с интериор на закусвалня. Всичките шест сепарета бяха наредени едно до друго край дългия прозорец и гледаха към оживената Стейт стрийт.
— Рядко идвам насам — призна писателят. — Ерин ни е по-близо за всичко. Но тук е хубаво. Харесва ми атмосферата.
Демарко кимна, усмихна се и отпи от сладкия си чай. Бе разпознал Хюстън от снимките върху обложките на книгите му. На никоя от тях авторът не носеше сако и вратовръзка, но сержантът все пак се изненада приятно от едва наболата еднодневна брада по бузите на Хюстън, от избелелите джинси и тъмносинята му тениска. С изключение на ръста му от поне метър и осемдесет, той напомняше на Демарко за младия Джак Керуак.
Хюстън свали тъмносинята си бейзболна шапка и я остави на пейката до себе си, после вчеса с пръсти косата си и се загледа в менюто на стената зад барплота.
— Кое е за препоръчване тук? — попита.
— Аз идвам заради техния „Джънк ярд Дог“11 или заради сандвича с патладжан и пармезан.
— Тогава какво ще кажете да си разделим един трийсетсантиметров сандвич и да поръчаме четири хотдога? Дали имат айскафе?
— Няма проблем, сигурен съм, че могат да ви налеят малко от вчерашното и да добавят лед.
— Точно така си го правя вкъщи — каза Хюстън.
Демарко се облегна в стола и най-после си позволи да се отпусне. Имал бе вземане-даване с университетски учени и смяташе повечето от тях за социално неадекватни или снизходителни. Но този човек бе уважаван преподавател в много скъп частен колеж, аплодиран от критиците романист, красиво лице от големия екран и все още млад. Изпита мъничко завист, но и внезапна, съвсем неочаквана симпатия към събеседника си.
— Е, кои са „Тигрите“? — попита.
Хюстън го погледна с недоумение.
— Бейзболната шапка. Това не са цветовете на Детройт.
— Миналогодишният отбор на сина ми от Малката лига. Аз бях помощник-треньор.
— Вече не сте ли?
— Тази година той вече е в Пони лигата. Можех и там да помагам, но Клеър, съпругата ми, реши, че е крайно време да се отдръпна малко. Да му позволя да се справя сам като голям мъж.
Демарко се вгледа в изражението на лицето му.
— Не е лесно, а?
— Бащи и синове, нали знаете? Трудно е да си обикновен наблюдател.
Този път Хюстън забеляза леката промяна в очите на мъжа срещу себе си.
— Имате ли деца, господин полицай? Това ли е правилният начин да се обръщам към вас впрочем? Или предпочитате „сержант“?
— Райън ще свърши работа, нека минем на „ти“. И не, нямам деца.
— Райън е второто име на малкия ми син. Дейвид Райън Хюстън.
— Хубаво име — отбеляза Демарко.
Писателят кимна към златната халка на лявата му ръка.
— Но си женен.
— Разделени сме.
— Съжалявам, човече.
— Няма защо. Такъв е животът. — Райън сведе поглед към масата и подравни хартиената подложка.
Хюстън побърза да прекрати неловкия момент.
— Е, какво е усещането да си служител на закона?
— Страхотно е. Всеки божи ден имаш шанса да видиш най-лошите страни на човешката природа. А какво е усещането да си университетски преподавател?
Писателят се усмихна.
— Знаеш ли колко университетски преподаватели са нужни, за да сменят електрическа крушка?
— Колко?
— Четирима да сформират комисия, двама да напишат доклад, един да подаде оплакване до академичното ръководство и един да помоли секретарката да повика портиера.
Демарко се усмихна.
— Не ме разбирай погрешно — добави Хюстън. — Обичам студентите си. И получавам много от тях. Страстта им е заразна. Нали се сещаш, онзи огън отвътре.
Сержантът понечи да кимне, но после се отказа. Какво знаеше той за страстта? Вътрешният му огън отдавна бе угаснал.
— Новата ти книга — поде, — тази, върху която работиш в момента… за щатската полиция ли е?
— Един от главните герои е полицай, да.
— От добрите ли е?
11
Хотдог с много добавки към наденичката като пържени картофи, чили сос, топено сирене, горчица, печен лук;