Обърна се надясно и погледна към бялата дъска, където бе преписал записките си от бележника. Обикновено, когато потънеше в някое разследване, една-две от драсканиците му сякаш изпъкваха сред останалите, изглеждаха по-тъмни или леко надигнати от повърхността на дъската. Тогава Демарко разбираше, че тези имена или указания са важни и крият ключа към решението. Не и този път обаче. Колкото по-дълго се взираше, толкова по-неясно и нечетливо ставаше написаното, докато накрая всичко плувна размазано пред очите му.
„Прибери се да поспиш“ — каза си. Обърна се към прозореца зад бюрото. Денят навън все още бе прекрасен, безоблачен и слънчев. Достатъчно топло бе, за да разпъне шезлонг в задния си двор и — екипиран с яке, ръкавици и скиорска шапка — да изгуби съзнание за малко. Би могъл да пробва препоръката на Хюстън за медитация и прогресивна мускулна релаксация. Само дето не знаеше как се медитира. Дали медитацията включваше и молитва? Молитвите никога не му помагаха. Телевизорът вършеше работа понякога, но само в два или три сутринта, ако звукът е намален, а трепкащите образи — приглушени от чаша уиски и топящ се лед. Неподходящ вариант за следобедна дрямка.
Градинският хибискус пред прозореца привлече погледа му. Този храст го бе приспал веднъж. Все още помнеше успокояващата дрямка в онзи мрачен следобед миналата пролет. Бе забелязал някакво движение в центъра на храста и издърпа стола си близо до прозореца, за да вижда по-добре. Отначало му беше трудно да възприеме обекта в сенките на храста, не се вписваше в никакви представи. Постепенно силуетът се раздели на две и Демарко видя, че долната част е птица, която лежи по гръб. Другият обект, втора птица, стоеше над първата и лекичко я кълвеше по гушката. Първата му мисъл бе за канибализъм — едната птица яде другата. Но после осъзна, че е свидетел на ухажване: две чинки, увлечени в любовна игра. Женската лежеше по гръб и периодично се обръщаше в различни посоки, за да позволи на мъжкия да я гали с яркочервената си човка.
Помнеше усещането за лекота и кротко щастие, което бе изпитал, докато наблюдаваше птиците до перваза на прозореца. Беше се отпуснал в стола си и по някое време, докато ги гледаше, затвори очи и заспа. Събуди се половин час по-късно, но се чувстваше отпочинал като след десетчасов сън. След това денят отново му се стори чист и нов. Същия следобед, на път към къщи, се отби в местна туристическа агенция и взе рекламни брошури за Пуерто Рико, Хавайските и Бахамските острови. Решил бе да отиде на почивка през лятото и да зареже всичко в скучната Пенсилвания — престъпленията, кървавите петна и очертанията на трупове. Придържа се към този план почти до края на юли. Сега бе ноември, а не можеше да се сети къде е оставил брошурите.
41
Нощта бе хладна и миришеше на пушек — от онези есенни нощи, в които при други обстоятелства Томас и Клеър Хюстън биха лежали по гръб върху одеяло в задния си двор, хванати за ръце и загледани в звездите. Алиса щеше да е сгушена до баща си, а Томи — отпуснал глава върху рамото на майка си. Възрастните щяха да се редуват да сочат с пръст съзвездия и може би щяха да разкажат историята за Орион и Артемида, както и за седемте сестри38, превърнати в звезди от Зевс. Томи навярно щеше да насочи разговора към извънземните, а Алиса — мълчаливо да наблюдава небето в очакване на падаща звезда. До главата на Томас радиоговорителят от бебефона щеше да жужи едва чуто с успокояващия бял шум, идещ от къщата.
Но тази вечер Томас Хюстън не се наслаждаваше на успокояващи звуци. Музиката от вътрешността на „Уиспърс“ достигаше до него накъсана и дразнеща, с басово думкане и вой от кресливи китари. Температурата бе над десет градуса, но той не спираше да трепери от студ. Преди да напусне Брадли същия следобед, претърси бараката, за да открие още нещо за обличане, което да е малко по-чисто от съдраното ватирано яке. Откри тъмносин суитшърт с качулка, смачкан на топка и напъхан на най-горния рафт, зад бейзболните каски. Дрехата му ставаше, явно бе на някой от треньорите, захвърлена там в горещ ден и после забравена. Беше като колосана от праха, но след енергично изтупване омекна. Сега я носеше, напъхал ръце навътре в ръкавите, с ниско нахлузена качулка върху бейзболната шапка и пристегната връв под брадичката. По пътя го топлеше, но сега, докато се криеше между дърветата зад паркинга, Хюстън на всяка минута се разтреперваше от студ, а тръпките се разпростираха от слънчевия сплит към гръбнака му.