Следващият откъс бе още по-смразяващ.
Но нима гузният човек не крие делата си зад думи, а мислите си зад усмивка? Или зад други дела? Нима педофилът не се крие зад отбора от Малката лига, чийто треньор е, или зад училищния автобус, чийто шофьор е, или зад литургиите, които отслужва? Нима насилникът не се крие зад тротоарите, които почиства за възрастната съседка, и зад безупречността си на работното място? Порнографът, изнасилвачът, серийният убиец… хищният борсов брокер, адвокатът хиена, лекарят, който мами „Медикеър“40, конгресменът, сенаторът, президентът — нима всички те не прикриват злодеянията си зад копринени вратовръзки и костюми за хиляди долари?
Защо очакваш нещо по-различно от мен?
Последният обезпокоителен откъс бе написан по някое време в съботата след аборта на Бони в Кливланд. Внезапно двата кратки параграфа добиха нов смисъл.
Непрекъснато се питам колко време ще ми отнеме да се примира с онова, което направих. Какво право имах да извърша подобно нещо? И макар да бях просто помощник, организатор, това освобождава ли ме от вина? Онова, което направихме, е против същината на всичко, в което вярвам. Защо тогава го сторих? Защото тя ме помоли. Защото нямаше към кого да се обърне за помощ.
Сега виждам и двама ни в коренно различна светлина. Пълната й липса на разкаяние, облекчението и че проблемът е решен, ме отблъскват. Но може би това усещане е резултат от най-обикновено пренасочване. Не Анабел трябва да презирам, а себе си. Сигурен съм, че другият мъж ще се съгласи с мен.
— Другият мъж? — каза Демарко на глас. Тръпки полазиха гръбнака му. Прочете отново пасажа, този път бавно. И още веднъж.
И тогава му просветна.
— Пресвети боже — възкликна. — Тя пак ме излъга.
45
В 7:59 същата сутрин Демарко нахълта в стаята за почивка, запъти се право към полицай Морган, който разбъркваше сметана на прах в кафето си, и мушна сгънат лист хартия между две копчета на ризата му.
— Пусни ги за проверка в Агенцията за моторни превозни средства по най-бързия начин. Искам копия на всички документи за самоличност със снимка.
— Става ли първо да пийна глътка кафе?
Демарко вече вървеше към изхода.
— Не — отсече.
От своя кабинет влезе в интернет, написа името на уебстраницата, която търсеше, и откри телефонен номер и работно време. Жената, която отговори на третото позвъняване, звучеше млада и сънена, сякаш първата глътка от чая й все още не бе подействала.
— Център за женско здраве, Кливланд. С какво мога да ви помогна?
— Обажда се сержант Райън Демарко от Пенсилванската щатска полиция. Разследвам множествено убийство в окръг Мърсър и смятам, че в случая е замесен ваш скорошен пациент.
— Божичко — ахна служителката.
— Ето какво ми е нужно. Имате ли химикалка, за да запишете?
— О — каза жената. Последва звук от отваряне на чекмедже, ровичкане, шумолене на хартия. — Добре, готова съм.
— Казва се Бони Мари Харис, но може би се е регистрирала под фалшиво име, най-вероятно Бони Джийн Бърнс. Не е изключено малкото име да е Анабел. Висока е сто седемдесет и пет сантиметра, на четиридесет и една години, около шейсет и пет килограма, кестенява коса, зелени очи. Била е в съвсем ранна бременност, вероятно не повече от шест седмици, и би трябвало да е платила в брой за процедурата. Бих искал да знам каква е кръвната група на плода, ако правите подобно изследване. Информацията ми трябва незабавно. Спешно е.
— Сержант…? — започна колебливо служителката. — Не съм сигурна дали мога да ви предоставя тази информация. Следваме политика за конфиденциалност и нямаме право да…
— Нека говоря с началника ви — каза той.
— Ами… в момента тук сме само аз, дежурният лекар и медицинската сестра.
— Лекар или сестра, без значение. Веднага. Благодаря.
— Добре, а… може ли да ви прехвърля на изчакване?
— Не, можете да… — успя да изрече, преди да започне фоновата музика, оркестрална версия на песента на Ленън и Маккартни „Тук, там и навсякъде“41. — Мамка му. Никакво уважение към органите на властта.
Докато слушаше мелодията, се сети за любимия си кавър на тази песен. Изпълняваше го Клодин Лонже, бившата френска съпруга на известния с баладите си Анди Уилямс. След развода им тя бе арестувана за убийството на любовника си, олимпийския скиор Спайдър Сабич. Лонже бе омаяла съдебните заседатели и съдията и в крайна сметка бе прекарала трийсет дни през уикендите в луксозна килия за убийство по непредпазливост. Доколкото Демарко си спомняше, музикалната й кариера бе приключила с куршума в корема на Сабич. Самият той бе хлапе по онова време, но все още помнеше крехката красота на певицата, все още чуваше кадифения й шепот. Тя бе едно от първите му увлечения. Очевидно дори тогава убийците са го привличали.